Ще я запомня с умората. Умора, умора...
А хубавите мигове преминаваха бързо и без да оставят следа, като това облаче.
Сливите вече почти са узрели, но какво от това.
Иначе освен умората, дъжда и облаците имаше пеперуди.
И пеперуди...
Една от тях дори кацна сама върху мен. Доверие? Не! Просто сигурно беше уморена повече от мен.
А това не е пеперуда, но също е красиво.
И ако миналата седмица гледах изгревите, през тази потърсих залезите. Един...
И втори... Не са красиви, като изгревите. Тъжни са, като умората...
Интересен блог! Ще следя, още повече намирам за сега едно общо нещо - корените на родителите ми са нейде там - между София и Самоков, в две съседни села с почти еднакво име...хубави почивни дни!
ОтговорИзтриване