Имало едно време един човек, който искал да контролира всичко на този свят. Човекът искал да контролира всичко и всички на този свят, но само желание не било достатъчно. Нужно било и много време и енергия и човекът не пестял силите си. Само че, колкото и да се стараел, все не успявал.
Човекът обаче не се отчайвал. Правел план след план, изпълнявал ги стриктно и всеки ден нещата, които контролирал ставали все повече.
Минали години и нещата, които контролирал станали толкова много, че хората започнали да твърдят, че човекът контролира целия свят.
Хората вярвали, че всичко на този свят става по неговата воля и наистина изглеждало така, но човекът знаел, че това не е вярно. Всеки ден разширявал контрола си, но всяко ново нещо, което започвал да контролира разкривало поредица други, които не били под негов контрол. Времето вече не му стигало, макар че дори не спял.
Един ден, докато кроял поредните планове, човекът видял на стената паяжина и малко паяче в нея.
– Ха-ха-ха! – засмял се човекът. – Какво малко нещастно същество! Опитва се да плете мрежи, да крои планове и да контролира света, но мрежата му винаги ще е не по-голяма от ъгъла на стаята. Никога няма да контролира дори една милиардна част от нещата, които контролирам аз. Никога няма да контролира света.
– Прав си! – отвърнало паячето. – Нещастно съм, но не защото не мога да контролирам света. Нещастно съм, защото съм роб на паяжината ми. Грижа се за нея, не за да контролирам някого или нещо, а защото от нея зависи живота ми.
Паячето въздъхнало и тръгнало към най-тъмния ъгъл, но внезапно се спряло.
– О! Току що разбрах, че бъркам. Не съм толкова нещастно, колкото си мислех. Аз съм зависимо само от своята мрежа и нямам друг избор. Ти си роб на всички неща, за които твърдиш, че контролираш и го правиш по своя воля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар