Седмицата 37

Пеперудата е Адмирал - Vanessa atalanta. Снимах я и на земята, но нарочно избрах тази снимка. Цяло лято се опитвам да снимам най-голямата дневна пеперуда в България – лястовича опашка. За съжаление или е в полет или каца високо в клоните на дърветата. По-лесно мога да я хвана, отколкото да я снимам свободна.


А това е е обикновена Зелева пеперуда - Pieris brassicae. Спомням си, че някога бяха често срещани по нашия край, но това лято ги виждам сравнително рядко.


Цъфна ми за последно белият кактус с четири прекрасни цвята.


Отвори се последният за годината цвят и на розовия кактус. Един е, но се задържа отворен не един, а два дни. Знаех, че се случва, когато времето е хладно, но съм го виждал само три пъти досега.


Седмицата не беше лека, но ми стига и един такъв изглед, за да забравя за умората, поне за кратко.


Видях един от най-красивите залези за тази година. Видях и дъга без дъжд, но беше бледа и не я снимах.


От утре няма да се мяркам тук известно време. Имам задачи, които ядат времето ми и ми е нужно денонощие от 48 часа. Трябва да ги свърша и колкото по-бързо го направя, толкова по-бързо ще имам свободно време. Чувствам се като тези ездачи, яхнали невидими коне, които препускат в тъмното без значение искат или не.


Видях тази гъба и си помислих, че хората също като нея, успяваме да оцелеем и пуснем корени навсякъде.


А утре тук все пак ще има приказка. Намерих време да я запиша, а следващата ще е когато...

1 коментар: