Седмица на крайности. Започна така:
А после облаците покриха небето.
Обаче облаците не винаги са предвестници на дъждове и бури. Понякога са просто красиви.
Друг път изглеждат като река, по която можеш да пътуваш до края на света.
Неприятностите отминават, а слънцето изгрява всяка сутрин.
Изгрее ли дори за кратко, цветята отново ще цъфтят,
а пеперудите ще разперват крилете си.
Рано или късно разбираш, че лошите неща са само отражения
и времето ги отмива, както водата речните камъни.
В момента мисля предимно за новата книга. Вече изпратих файловете до печатницата и чакам, първата бройка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар