За мисленето

Седнал съм и мисля. Мисля си за много работи, но те не са важни. Всъщност, за голяма част от тях може да не мисля, обаче така и така съм седнал да мисля, защо пък да не помисля и за тях.

Седнал съм и мисля с пълното съзнание, че си губя времето.

– От мислене файда няма! – ти казват хората и са прави.

– Не ти се плаща за да мислиш! – ти казват на работното място и са прави.

– Едно магаре мислило, мислило и умряло от глад. – се подхилкват тарикатите и са прави.

Седнал съм и мисля, а е четвъртък сутринта. Не, че си нямам друга работа, но така ми идва отвътре.

– Ти тия отвътре много, много не ги слушай! – се хили Другият. – Ако тръгнеш да ги слушаш, скоро ще започнеш да си говориш сам.

Може да е прав или пък да не е. Не зная. Просто седя и си мисля.

Не съм го правил отдавна и сигурно съм загубил форма, защото не измислям нищо. Едно време, когато бях млад, като седнех да мисля и...

Всъщност, не си спомням да съм мислил много в онези времена. Ако го бях правил, нямаше сега да съм на този хал. Нищо, де! Миналото си е минало. Няма да гледам назад, пък и ако постоянно се разсейвам, наистина няма да измисля нищо.

Затова, сега сериозно... Сядам и мисля, докато не е станало време да вървя на работа. Обаче...

Обаче ми се искаше да имам поне някакво оправдание. Да има някаква причина, за да съм седнал и да мисля преди първи петли. Поне да не беше четвъртък, а събота.

Защо събота ли? Ами нали тогава е прословутият Ден за размисъл. Оня ден, който уж трябва да прекараме в размисъл, неизвестно защо и за какво.

Ако беше събота сутрин, щях съвсем спокойно да си седя и да размишлявам, без някой да реши, че съм луд. Щях да си размишлявам на воля и спокойствие, за каквото поискам и колкото време искам. Нали официално ще е Ден за размисъл. Не, че някой го спазва, ама друго си е да е Официален ден. Размишляваш си официално и легално, без някой да те гледа накриво. Не, че като размишляваш нещо се променя. Ако размисълът променяше нещо, щяха да го забранят, а не да го стимулират.

– От размисъл полза има! – вика ти един и ти пъха хартийка с номер в ръката. – Има полза, ама само ако избереш правилния номер.

– Плащам ти да размишляваш! – хили ти се друг и ти бута банкноти в ръката.

– Едно магаре размишлявало, размишлявало и накрая пак го впрегнали в каруцата! – чуваш глас зад себе си, но не му обръщаш внимание.

Стиснал в едната ръка хартийката със заветния номер, а в другата новичките банкноти, размишляваш щастливо, ухилен с вяра в светлото бъдеще.

Ех, де да беше вече събота. Обаче днес е четвъртък, а и аз не размишлявам. Правя се, че мисля, а това е различно. Не е официално, не се и стимулира като размисъла. Иначе и с мислене нищо не се променя.

Освен това има различни начини за мислени. По един начин мислиш, когато си весел, а по друг, когато си тъжен. По един начин мислиш как да похарчиш парите от печалбата от тотото, а по друг, когато се налага да разпределиш за хиляди неща скромната си заплата. Можеш просто да мислиш или да мислиш възвишено.

Можеш да мислиш и логично. Обаче аз си мисля просто, защото помня, че Буридановото магаре е умряло от глад, точно защото е мислило логично.

Седя и си мисля. Седнал съм и мисля с пълното съзнание, че си губя времето. Добре, че напоследък не ми остава много време за губене. Нямам и нямам излишно време за губене. Нито днес, нито в събота.