Животът е хубав

Последна прегръдка, последна целувка, а после раздяла.И пак целувка и още една...

После вратата се затвори. Младият мъж остана за миг замислен, въздъхна и тръгна по улицата.

Не му се прибираше. Знаеше, че няма да заспи тази нощ. Отмина една пресечка, а след това и следващата. Не мислеше накъде върви. Чувстваше се страхотно и искаше да запази това чувство. Вървеше и вървеше, докато реката не го спря.

Погледна тихите и води и му се стори, че редом със звездите там се отразява и любимото лице. Усмихна се, тръгна по моста, а на средата спря. Качи се, седна на парапета и остана така. Загледан във водата, любувайки се на картините, които въображението му рисуваше. Дори не усети, кога е дошло утрото.

– Добро утро! Само не се вълнувайте! Разбирам ви напълно, но няма смисъл да се вълнувате. Чувствата замъгляват разума, но хората са разумни същества и не трябва да се поддават.

Говореше едър мъж с очила и риза без нито една гънка. Младият мъж го изгледа с безразличие и промърмори на себе си:

– Че какъв човек ще си, ако не се вълнуваш?

– Добре де! Вълнението не е толкова лошо, но за отчаянието ще се съгласите, че до никъде не води. Е, загубили сте работата си, но това не е болка за умиране. Ще намерите нова и то по-хубава.

– Каква работа бе, човече? Аз съм студент.

– Няма проблеми и мен са ме късали на изпит, но с това животът не свършва. Ще го вземете на поправката. Не си струва заради един изпит да правите това. По какво ви скъсаха?

– Не са ме късали по нищо! Освен това сесията беше преди два месеца. Добре ли сте? Задавате странни въпроси.

– О, извинете! Сгреших, а трябваше веднага да се досетя. Ех, жените! Непостоянни същества, но животът е такъв. Човек, когато загуби любимо същество и животът му се струва черен, но идва нова пролет и нова любов.

– Да загубя ли? Какво? Какво се е случило с Мария?

– Мария ли? Коя е тя?

Младият човек се ядоса.

– Ох, говоря глупости с един идиот! Човече, бихте ли се махнали! Оставете ме на мира!

– Не мога! – твърдо отговори едрият мъж.– Не мога, но ще ви предложа една сделка. Ще се приближа и ще седна до вас. Няма да правя нищо друго. Просто искам да поседя до вас. Ще мълча и дума няма да кажа, но вие ще ми обещаете, че ще помислите още веднъж преди да го направете.

– Какво ще направя? Не разбирам?

– Ами няма да скачате от моста. Лесно е, просто трябва да се сетите за хубавите мигове в живота си. Животът е хубав! Вие сте млад и не си струва да го завършвате така!

– Да скоча от моста ли? Да завърша живота си ли? Никога не съм си и помислял това! Човече наистина сте странен!

Физиономията на едрият мъж се промени. Той скочи начумерен и се разкрещя:

– Глупак! Омръзна ми да си губя времето с такива като теб! Не знаят какво искат, а друг им е виновен. А сега слизай от парапета и ако до пет минути си наоколо, ще те прибера в ареста на топло.

Младият мъж се огледа и чак сега видя двете полицейски коли, жълтата лента и тълпата събрала се зад нея. Притесни се, слезе от парапета и остана за миг така, чудейки се в коя посока да тръгне.

– Началство, тоя няма ли да скача бе? – обади се един възрастен мъж от тълпата.

– Няма! Хайде, всичко свърши. Разотивайте се!

– Ей, келеши станаха всички! Лигльовци! Едно време баща ми щеше да свали колана и да ме вкара в правия път, ама днес с перце ги галим. Демокрация било! Слободия е и анархия.

Младият мъж вървеше през тълпата без да обръща внимание на нищо, а хората се отдръпваха мълчаливо.

– Мамо бе, защо чичкото не скочи? – се обади едно хлапе. – Ти каза, че ще скочи. Искам да скочи!

– Няма да скача днес. Някой друг ден.

– Ама аз искам днес да скочи! Искаааам!

– Няма, казах! Ако слушаш ще ти купя сладолед.

– Не искам сладолед! Искам чичкото да скочииии....

Детето изяде шамарите и ревът му огласи всичко наоколо. Хората се захилиха, а младата майка гневно изгледа всички.

Младият мъж се спря, усмихна се на детето и каза:

– Не плачи! Животът е хубав!

После продължавайки да се усмихва, закрачи напред зареял поглед някъде в далечината.

– Идиот! – изсъска майката и всички одобрително поклатиха глави.

Животът продължаваше и днес щеше да поднесе поредните си изненади.

Животът е хубав, нали?