И когато имаш...

Днес пристигна от печатницата новата ми книжка. Този път, тя не е с приказки и фантастични разкази. Този път книжката не е и нов роман, а една малка стихосбирка.
От предговора ще разберете, защо и как се случи това:

Когато...

Когато бях дете докоснах смъртта. За щастие се върнах от мрака. Събудих се и отново видях красотата на света.

Тогава написах първите си стихове. В малка си­ня тетрадка с редове. След година изхвърлих тетрадката. Стиховете не бяха добри. Или пък бяха? Не помня ве­че...

Дълги години след това не съм опитвал да пиша, а ко­гато направих блога си през 2009 година, пишех само проза. Разкази, приказки, есета, но не и стихо­ве. Стихо­ве само четях.

Имах и имам респект към поезията. Вяр­вах и вяр­вам, че поезията не е само рима. Не е и рисунки с думи. Един истински стих е рисунка със сърцето.

Когато се роди първото ми стихотворение, бях сму­тен. Дори не посмях да го запиша веднага. Изглеждаше ми грубо и нескопосано. Мина месец, докато се пре­страших да го публикувам в блога.

С годините стиховете се увеличиха. Идваха внезап­но, неканени и недодялани, но идваха от сърцето. Идват рядко и все още не ги възприемам, като нещо, което е стойностно за друг освен за мен.

Преди година обаче Зинаида Хаджимитова и Хри­сто Христов ме убедиха да събера написаното в една малка книжка. Христо ми помогна много и с мнението си на поет, когото ценя.

И опитах...

Дали се получи?

Вие ще отговорите. Всеки сам за себе си...

Книжката може да поръчате от страницата "Книгите", горе в лентата. Или ако се свържете с мен лично или чрез профила ми във Facebook.