Майстори

Някога преди много години, в едно царство накрай света, живели две момчета. Едното се казвало Иван, а другото Стоян. Били приятели и по цял ден прекарвали заедно. В игри и смях минавали годините, докато един ден момчетата неусетно пораснали.
Родителите им ги пратили при един майстор ковач, за да научат занаят и да могат да се прехранват.
Игрите приключили и от сутрин да мрак, двамата приятели прекарвали в ковачницата. В началото им давали само груба работа, но лека полека майсторът им предавал по малко от занаята си.
Иван и Стоян били схватливи, харесвали занаята и бързо се изучили. След година две, двамата положили изпит и станали майстори. Открили собствени работилници и започнали да си изкарват хляба сами.
Работилниците им били една срещу друга, но съдбата им била различна.
Майстор Стоян, правел прекрасни оръжия. От цял свят идвали хора, които да си купят или поръчат от него, а взимал скъпо и прескъпо. След година не правил вече нищо друго освен оръжия. Дори да продадял само един меч, изкарвал парите, които другите майстори печелели за месец.
-Хората винаги ще имат нужда от оръжия.- казвал важно Майстор Стоян на чираците си.- Който го знае и успее да им прибере парите, той е най-големия майстор.
Майстор Иван, не подбирал работата. Не връщал клиент и изпълнявал всякакви поръчки. Каквото и да му поръчали, било изработено в срок и не взимал скъпо. Много хора идвали в работилницата му и денят не стигал да изпълни всички поръчки, но не забогатял.
Един ден глашатаи на Царя минали по улиците. Вражеска армия се била появила на границата. Царят призовавал всички хора под бойните знамена, за да защитят царството, кой с каквото може.
Двамата майстори също били повикани във войската. Не облекли доспехи, а ги извикали да помагат с професията си.
Майстор Стоян се заел с ремонта на оръжията и всички били доволни от него. Дори самият Цар, когато майсторът поправил любимия му лък, му стиснал ръката и му подарил кесия с жълтици.
Майстор Иван, не подбирал работата. Захващал се с каквото било нужно и чукът му не спирал ден и нощ.
Скоро вражеската войска била отблъсната. Войната свършила и войниците се прибрали по домовете си. Прибрали се и двамата майстори и животът им потекъл в старото русло.
Един ден Царят, докато бил на лов, повредил отново любимия си лък. Сетил се за майстора, който му го поправил и изпратил съветника си да го извика.
Съветникът скоро се върнал, но вместо майстор Стоян, довел майстор Иван.
-Кого си ми довел, глупако?- разсърдил се Царят.- Нали ти казах, да ми доведеш Майстора? Този, който всички помнят от войската.
-Него доведох, Ваше Величество.- поклонил се съветника.- Като ме пратихте за този Майстор се сетих, защото можеше всичко и работеше неуморно. Него помнят всички, защото на всеки е направил нещо. Я кон е подковал, я колан е оправил, я канче е изковал. Имаше и един друг майстор, който поправяше оръжията, но ако един майстор, прави само едно нещо, не е никакъв Майстор.