Седмицата 30

Ще я запомня с умората. Умора, умора...
А хубавите мигове преминаваха бързо и без да оставят следа, като това облаче.


Сливите вече почти са узрели, но какво от това.


Иначе освен умората, дъжда и облаците имаше пеперуди.


И пеперуди...


Една от тях дори кацна сама върху мен. Доверие? Не! Просто сигурно беше уморена повече от мен.


А това не е пеперуда, но също е красиво.


И ако миналата седмица гледах изгревите, през тази потърсих залезите. Един...


И втори... Не са красиви, като изгревите. Тъжни са, като умората...

1 коментар:

  1. Интересен блог! Ще следя, още повече намирам за сега едно общо нещо - корените на родителите ми са нейде там - между София и Самоков, в две съседни села с почти еднакво име...хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване