В една далечна страна, преди много години, живеели двама приятели. Двамата били израснали заедно, живеели в съседни къщи, учили били в едно училище, харесвали и не харесвали едни и същи неща. Обаче, това по което най-много си допадали, била една тяхна обща черта – и двамата не били доволни от себе си. Преди да направят каквото и да е, дълго умували и обсъждали последствията. Действали, само когато били напълно сигурни, но скоро след това цялата им увереност рухвала и съмненията ги обземали отново.
– Не трябваше да правим това! Уж всичко премислихме, но пак не съм сигурен, че трябваше да постъпим така. – казвал единият.
– Прав си! – отвръщал другият. – Като гледам резултата, все едно не ние, а някой друг е правил нещата. Все едно някой друг е взел решението. Не може това да е наше решение и действие.
Това се случвало често и ги правело все по-неуверени в себе си, а хората ги гледали със съжаление и присмех.
Един ден, докато се вайкали за пореден път, край тях минал непознат човек. Спрял се заслушал се, усмихнал се и се намесил в разговора им.
– Извинете! Слушах ви дълго време и си мисля, че проблемът не е в решенията, които взимате. Не е и в нещата, който правите. Проблемът е в самите вас. Не сте уверени, какво искате, сякаш не се познавате. Мисля си, че всичко ще си дойде на мястото, някой ден, когато намерите себе си.
– А как да намерим себе си? – попитали двамата, но непознатият вече си бил тръгнал.
Двамата приятели се замислили. Както винаги мислили дълго и подробно, но накрая решили, че непознатият има право.
– Да, трябва да намеря себе си! – рекъл първият. – Това е ясно, но се чудя как да стане.
– Прав е човекът и имам идея! – отвърнал вторият. – Наблизо живее един отшелник. Подлага тялото си и духа на изпитания, медитира по цял ден и казва, че само така човек може да открие и изучи себе си. Ще го помоля да ме научи.
– Не съм сигурен, че това е пътя. Да намериш себе си, си е някакъв вид търсене. Живеем тук от много години и ако можеше да се намерим, щяхме вече да сме се открили. Мисля, че отговорът е някъде на друго място. Затова утре тръгвам. Ще обиколя ако трябва света, но ще се открия.
На другият ден всеки от двамата приятели се заел с това, което бил решил. Първият започнал да търси себе си, чрез медитация, а вторият поел по пътищата, без сам да знае какво и къде да търси.
Минали години и един ден двамата приятели отново се срещнали. Били остарели, но се познали веднага. Прегърнали се, а след това всеки поискал да разбере, какво е правил другият през тези години и дали е успял да открие себе си.
– Аз научих много неща за себе си. – казал първият. – Научих неща, които не знаех. Научих се да контролирам и тялото и мисълта си. Мисля, че вече зная какво искам и какво мога. Учителят ми казва, че това е да откриеш себе си и е може би е прав. Обаче все още, когато трябва да направя нещо, дълго мисля как да го направя, а след това изпитвам съмнения.
– Аз пък научих повече за света и за другите хора, отколкото за себе си. – засмял се вторият. – Видях колко са различни хората, видях и много, които като нас преди време се колебаеха и не можеха да намерят себе си. Пътят, хората и приключенията ми помогнаха да разбера много за себе си. Не зная, дали съм намерил себе си, обаче научих нещо от хората, които срещнах. Не е толкова важно да намериш себе си. Не е и нужно да знаеш всичко за себе си. За да си сигурен и уверен в постъпките и мислите си, достатъчно е да харесваш това, което си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар