Коректният вестник

Преди около година в ежедневния поток с информация, видях нещо, на което не обърнах голямо внимание. След името на един български вестник, беше добавено – Коректният Вестник. Името на вестника беше „Преса“ и до този ден не знаех, че съществува.

Отдавна не следя вестниците. Няма смисъл, защото новините публикувани в тях съм научил още предишния ден или дори седмица и то не от един, а от няколко източника. В днешните времена един печатен вестник е стар, още преди да е излязъл от печатницата.

От друга страна имам достатъчно основания, да бъда критичен към достоверността на поднесената информация в пресата. Неясната собственост, икономически и политически зависимости са язва, която често прозира между редовете. Е, българската журналистика все пак е по-добра и достоверна от руската, където материали различни от официалната линия просто няма, но това е друга тема.

Причината да науча името на вестник Преса Коректният Вестник, всъщност беше един имейл от редактор във вестника. Не помня името му, но учтиво питаше за разрешение да използва един от текстовете в блога ми. След колебание дадох разрешението си за конкретния текст и забравих за случката.

Искам да подчертая, че не съм искал хонорар, не ми е бил предлаган и не съм получил такъв за публикуването. Може да съм глупак, но никога не съм искал да печеля от текстовете, които пиша. Това е причината и за правилата за съдържанието на този блог, които са поставени на видно място тук:

„Съдържанието на този блог се публикува под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.“

Правилата всъщност не са за ограничаване, а за облекчаване на хората, които искат да използват текстовете. Ограниченията са ясни и това, на което най-много държа, е забраната за използване с комерсиална цел. Това е беше единствения път и текст, когато съм дал разрешение. Не помня дори причината, да го направя. Може би просто писмото, с което се искаше разрешение е било достатъчно учтиво и коректно.

Бях забравил за случката и за вестника, но в началото на този месец, ми се обади приятел. Бил прочел един от последните ми текстове, публикуван във вестник Преса Коректният Вестник.

Бях шокиран. В началото дори мислех, че това е лоша шега. Не бях давал разрешение да бъде публикуван текста. Не вярвах, че национален ежедневник ще си позволи така да наруши закона. Виж ако някой тинейджър го беше направил, щях да разбера, но в управата на вестника са все журналисти с дълъг стаж, а главният редактор е бил дългогодишен председател на Съюза на издателите в България.

Купих вестника още същия ден и се оказа, че наистина моя текст е там. Съкратен, за да се вмести в карето, което е още едно нарушение, за което не съм давал разрешение.

За някои хора сигурно е щастие и повод за гордост да видят свой текст в някой вестник, но подобни неща никога не са ме вълнували. Това, което чувствах беше неприятна изненада и огорчение.

Броят беше от 4 февруари 2015 година и още същия ден изпратих имейл до редакцията. Все още мислех, че това е някакво недоразумение, единичен случай, който можем спокойно да разрешим с диалог.

За съжаление, не получих отговор. За всеки случай препратих писмото и на друг имейл, до един от тримата журналисти, отговарящи за редакционната политика на вестника. И отново не получих отговор.

Сигурно за работещите в Коректният Вестник, текстовете от този блог са достатъчно добри, за да бъдат публикувани, но е под достойнството им да имат контакт с автора на текстовете. Сигурно под достойнството им е да поискат разрешение, спазвайки българския закон за авторските права. Жалко, защото всичко можеше да приключи с едно извинение и уверение, че подобни неща няма да се повтарят в бъдеще.

Миналата седмица изпратих нов имейл и уведомих редакцията, че ще си търся правата с всички възможности, които ми дава Законът за авторското право и сродните му права. Неприятно ми е, но избора не беше мой. Зная, че нещата ще се проточат. Зная, че ще загубя време и нерви. Сигурен съм, че ако заведа дело, ще го спечеля, но вероятно финансово няма да мога да си покрия реалните разходи по делото. 

Обаче не съм ограничен във времето и нещата не опират само за парите. Става въпрос за достойнство, за коректност и законите, които винаги съм вярвал, че трябва да се спазват.

Искам да коментирам и думата коректност. Самият аз не мога да се нарека коректен човек. Стремя се да бъда, но това е различно. Никой не може да бъде коректен на сто процента. Всеки може да сбърка или в даден момент да отстъпи от позициите си. Аз също не винаги съм постъпвал така, както съм искал или както е било правилно. Всичко обаче има граници. Не може да си коректен например само в понеделник или в сряда. Не може да си коректен само към хора, от които зависиш, а към другите не.

Всъщност може. Може, но ако си такъв човек и си сложиш етикет „Коректен“, няма да спечелиш уважението на никого. Така е за хората, а за вестниците не зная как стоят нещата.

Взех решението и в момента търся добър адвокат, с опит в авторското право. Както казах не бързам и всичко зависи от свободното ми време и средствата, с които ще разполагам. Времето е по-важно, защото вместо да напиша хубава приказка, да продължа втория си роман, да редактирам първия, да се разходя и направя поредните хубави снимки, в момента отделям време да напиша този пост. Нима това трябваше да бъде първия текст тук, в началото на седмата година от съществуването на блога ми?

Вчера след обяд успях да направя частично първата от целите, които си бях поставил. Успях да прегледам старите броеве на вестника за октомври, ноември и декември 2014, а също и за януари и февруари 2015 година. Открих още един мой текст използван без разрешение. Открих и множество текстове от блогове и лични сайтове. За някои не бях чувал, но други са на познати блогъри и на хора, които са известни в България и в света. Сега се опитвам да се свържа с тях, за да установя дали знаят, че текстовете им са използвани. Първите получени отговори потвърждават, че са използвани текстове без разрешение на авторите.

Най-много текстове са от блоговете в Блог.бг. За използване на материали от там е нужно и разрешение от Инвестор.бг. За съжаление връзката с авторите там е трудна и не е по силите ми. За връзка с другите автори обаче ще опитам всички възможности.

Надявам се да греша и всичко да е съгласно закона. Надявам се, но ако не е така, авторите поне имат право за знаят. Така е коректно нали?