– Как да ги харесвам бе, човече? Как да ги харесвам, като едно нещо няма в тях, за което да ги уважавам. Ето сега се мъча, да намеря нещо, ама няма. Че могат да работят, когато искат, могат. Ама не искат!
– Не искат...
– Не искат да работят, ама от край време реват, че парите са им малко.
– Реват...
– Мразят си държавата и не плащат данъци, ама смятат, че държаната е длъжна да ги храни.
– Не плащат...
– Все наготово искат всичко.
– Наготово...
– За работа не искат да чуят, ама за празници са първи. Най-обичат да ядат и пият, ама за чужда сметка.
– За чужда сметка...
– Не им стига, да ги хранят цяла година, ами и добавки искат. Коледни добавки, великденски добавки, добавки на добавките и още, и още...
– И още...
– Искат и искат някой все да им дава и колкото и да им се дава всичко изяждат и изпиват. Пък каквото не могат да изядат и изпият, го открадват.
– Открадват го...
– Крадат на поразия, ама някой да е наказан?
– Не се сещам....
– Народ на хиляди години са и през цялото си съществуване, все са търсели някой да ги храни даром.
– И ги храни...
– Казват, че не е виновен, този дето яде баницата, а този, който му я дава. Обаче аз като взема заем, си правя сметката, как ще го връщам. Ти също си правиш такава сметка.
– И ако не мога, не взимам...
– Ами да! И не го взимаш, да го изядеш и изпиеш. Защото знаеш, че рано или късно, ако си честен човек, трябва да си върнеш заема.
– И лихвите...
– Как да ги харесвам бе, човече? Как да ги харесвам, като едно нещо няма в тях, за което да ги уважавам. Не харесвам използвачите. Не харесвам тарикатите и тези, които се правят на такива.
– И аз не ги харесвам...
– Как да харесвам хора, които са свикнали да живеят за чужда сметка. За моя, за твоя и на милиони други хорица.
– И за моя...
– Ако зависеше от мен, бих им спрял изцяло хранилката. Ще ги оставя да ядат и пият, само това, което си изкарат, ама след като си върнат борчовете. Друг начин няма.
– И това няма да помогне. На всеки опит да ги промениш, ще скочат вкупом и ще ревнат, че това е дискриминация.
– Ще скочат и ще ревнат... Ама чакай малко! За каква дискриминация говориш? За кого си мислиш, че говоря? Защото аз за гърците говоря, човече. За гърците...
Дочуто. Някъде, някога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар