Вече цял месец океанът подмяташе десетте големи лодки, без нито веднъж да видят суша на хоризонта. Когато тръгнаха лодките бяха двойно повече, но сред бурите и огромните вълни, част от тях изчезнаха. Хората в останалите лодки не се вълнуваха от съдбата на изчезналите. Не се вълнуваха дори от собствената си съдба. Вече не помнеха, защо бяха тръгнали и къде искаха да отидат. Не бяха яли от седмица, а жаждата си утоляваха само сутрин, облизвайки капките роса, които често бяха солени. Гребците роби бяха захвърлили греблата, а воините оръжията си и всички лежаха безсилни и безпомощни. Дори двамата жреци от дни не се бяха молили на Боговете, загубили вярата си в тях.
Кралят понякога с мъка се изправяше на крака и с блуждаеш поглед оглеждаше хоризонта, надявайки се на чудо, което да ги спаси. Той ги беше повел на това пътешествие, изоставяйки родния остров в търсене на нова родина. Тогава вярваше, че ще успее, а хората вярваха в него. Знаеха, че родният остров загива, пренаселен и с изчерпани ресурси. Земята беше превърната в пясък, дърветата не раждаха плодове, а рибните пасажи вече не идваха край острова всяка година.
Хората гладуваха често, а гладът и многобройните крале ги тласкаха към войни и земята на острова стана червена от кръвта на убитите. Краят беше близо, но някои не искаха да го чакат. Събираха канутата, натоварваха, каквото могат и потегляха в океана, в търсене на нова родина. Никой не знаеше, дали са успели, защото никой не се връщаше. Може би повечето загиваха сред вълните или избити от племената на островите, които откриваха. Може би, но те имаха поне надеждата, която в родината си вече нямаха.
– Земя! – извика Кралят, но устните му бяха пресъхнали и дори сам не чу гласа си.
– Земя! – продължи да шепне той и с последни сили, започна да разтърсва телата на хората си.
– Земя! – успя най-после да извика той, не вярвайки на очите си.
Само няколко метра кристално чиста вода делеше лодките от непознат бряг. Вълните галеха кротко тясна пясъчна ивица, зад който се извисяваха зелени хълмове покрити с безброй плодни дървета.
Цели два дни обикаляха острова и се любуваха на красотата и богатствата му. Тук имаше в изобилие от всичко, за което бяха мечтали, а бяха първите хора стъпили на брега. Вече бяха забравили страданията от последните дни, предвкусвайки щастлив и охолен живот до края на дните си.
На третия ден, се сетиха да благодарят на Боговете си. Не бяха усетили присъствието им по време на дългото пътешествие, но нямаше как да открият такъв чудесен остров, без помощта им.
Избраха мястото за принасяне на първата жертва в чест на милостивите Богове в кратера на отдавна угаснал вулкан. Стените му, се извисяваха почти отвесно до небето, а в центъра имаше малко езеро със сладка вода. Беше идеално място с магическа красота, за почит и молитви към Боговете.
– Животът ни на този остров, ще бъде щастлив и пълен с изобилие. – прочете посланието на боговете първият жрец.
– Кралството ни на този остров, ще бъде по-богато и силно от старото – допълни вторият жрец.
– Децата ни ще са многобройни и много поколения, ще служат вярно на Краля и Боговете–- продължи първият жрец.
– Ще бъде велико и силно Кралство, докато един ден не бъде погубено...
– Чакайте! – скочи Кралят. – Как така кралството ще бъде погубено? Кога и от кого?
– Боговете не казват, кога ще се случи това – отвърна първият жрец.
– Не казват и кой ще ни погуби – допълни вторият жрец. – Посланието на боговете, не са много ясни. Виждам, този остров гол и безлюден. Виждам, че гибелта ще бъде причинена от хора, но кои ще са те, не се вижда.
– Поне кажете, от къде ще дойде заплахата!
– От Изток – присви очи първият жрец. – Или може би от Запад...
–Не, ще дойдат от Юг! – не се съгласи вторият жрец. – Или може би от Север...
– Няма значение! – засмя се Кралят. – Имаме време и ще се подсигурим срещу всяка заплаха. Дори вече зная, как ще го направим. Виждате ли как слънцето огрява скалите на върха на кратера? Това са само огромни скали, но оттук приличат на воини-великани. Ако наредим такива по целият бряг на острова, нито една лодка няма да смее, да се приближи. Никой нашественик, няма да посмее да се изправи срещу стотици воини, всеки от които е по-голям от цяла флотилия канута.
Да не губим време! Половината роби още от днес да започнат да дълбаят скалите. Другата половина ще поемат преместването на статуите до брега. Как ще ги местят ли? Ще използват платформи от стволовете на дървета. На този остров има много, ама много дървета. Достатъчни са да придвижим до брега хиляди статуи. Лично аз ще следя, да бъдат осигурени достатъчно дървени стволове, за да не се бави работата. Да се хващаме на работа! Не знаем, кога и кой ще поиска да унищожи нашия нов остров. Зная само, че ще го посрещнем подготвени. Който и да дойде, ще види тук гледка, от която ще потрепери. Ще види нашите великани защитници. И те ще са стотици, хиляди, милиони. Започваме да ги създаваме днес и няма да спрем, докато на острова ни има поне едно дърво...
Няма коментари:
Публикуване на коментар