Сутрин все още се разминавам със изгревите.
Пролетта я посрещнахме само астрономически, но Луната тази седмица беше в центъра на всичко. Още в понеделник, когато се събудих я видях на изток, сред клоните на дърветата.
А в петък Луната изостави нощното небе и реши да си премри сянката със Слънцето.
За пореден път установих, че облаците не са това, което си мислим. Те са много повече. Ако не бяха те, снимките на слънчевото затъмнение, щяха да са скучни.
По нашия край пролетта винаги закъснява. Все още само птиците я усещат, но те запяха още през февруари.
Чакам с нетърпение първите цъфнали дръвчета, но засега клоните са покрити само с ледени висулки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар