Изгубих се

Изгубих се... Изгубих посоката, пътя и смисъла. Не е болка за умиране и дори не ми личи външно, но се изгубих.

Не съм в дупка. В дупката не е страшно. Там поне посоката е ясна. Има само нагоре. Няма пътища и пътеки и е тъмно, но знаеш, че рано или късно ще излезеш. Просто ти трябва време, за да събереш сили и да се изкачиш или някой да те намери и изтегли.

Да, но аз се изгубих. Изгубих се не в есенната мъгла, която е навън. Мъглата не е страшна, когато познаваш всеки метър от пътя, а есенното слънце винаги успява да се покаже навреме.

Изгубих се в есента, но не есента е причината. Есента е просто първата стъпка, към едно ново начало. Есента е първата стъпка, ако вървиш по своя път.

Изгубих се... Пуснах си телевизора и се изгубих още повече. Бледи подобия на хора, ме учат как да живея и се мислят за Богове. Милиони изгубени хора ги гледат. Вярват им, боготворят ги и се смеят на плоските им шеги. Втренчили поглед в телевизора, дори не забелязват, че виждат своя образ в огледалото на екрана.

Изгубих се и не зная, къде да се търся. Всеки ден срещам и други изгубени хора. Някои опитват да се намерят в Храма, но там вътре са само търговците. Търговците, които Исус уж бил изгонил.

Само че, той тези никога не е гонил. Изгонил е тези, които търгували със стока, за да останат тези, които търгуват с души. Да, но душите не са ценна разменна монета, а цената на златото и злото само расте.

Парицата е Царицата! Тя прави от невежия – Цар, а от пожарникаря Бащица.

Изгубих се и се потърсих в Началото. В Началото бе Словото и само то остава накрая. Само че, Словото е призрак. От всекидневното хапане, устата които го изричат са останали без зъби, а кожите на тези, за които е предназначено са се превърнали в броня.

Изгубих се... Вървя по улиците и виждам празни очи на изгубени хора. Изгубени в бедността, в болката, в отчаянието и безразличието.

Изгубих се... Вървя по улиците и виждам само сивото.

Изгубих се във времето. Огледах се и разбрах, че това не е моето време. Потърсих моето време в историята, но за кой ли път установих, че нищо не се променя. Прелистваме листата на календара, за да се лъжем, че знаем кога сме и къде. Да се излъжем, че не сме изгубени.

Изгубих се... Изгубих се и няма да се намеря. Сетих се за Хайтовото:

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто, да го направиш.

Е, аз дори не зная какво искам! Как се си отговоря, дали го искам? С моженето нещата също са сложни. Това, което мога, не смея да направя, а това което не мога, всички ми казват, че трябва.

Изгубих се... Изгубих посоката, пътя и смисъла. Останаха само въпроси без отговор и отговори без въпроси. Поне не се чудя, да бъда или не.

Изгубих се и вместо да се търся, реших да изчезна. Няма да се намеря. Зная го, но мисля, че това искам, мога го и ще го направя. Ще изчезна за кратко.

Добре съм, просто се изгубих и ще изчезна за малко. Ако(когато) се върна, всичко ще е по старому, но ми трябва време, за да се излъжа, че зная къде съм, кой съм и какво правя.

Изгубих се, но съм добре. Изчезвам, но I'll be back.