Сърдити млади хора

Виждам ги често, но рядко им обръщам внимание. Не са в моя свят, а живеят в свой, но се съмнявам, че имат такова място. Не им е нужно, както и самия живот.
Сърдитите млади хора казват, че не се интересуват от материалното, но държат на елементи от облеклото и аксесоари, демонстриращи принадлежност към тяхното общество. Всъщност те презират и всяка форма на организация. Това е в противоречие със собствените им действия, защото когато създават хаос, могат да бъдат много организирани.
Сърдитите млади хора, не бързат за никъде. Времето не ги интересува, защото нямат бъдеще. Поне те не го виждат или е толкова мрачно, че не искат да го видят. Нямат и минало, защото забравят всичко преживяно. Има много хора, които също нямат минало и бъдеще, но сърдитите млади хора, нямат и настояще. Нямат настояще, защото съществуват в него само формално с адресна регистрация, ЕГН и лична карта. Само, че нито околните, нито държавата ги забелязва. Те не са нужни на никого, дори на себе си.
Не ги забелязваме, докато не започнат единственото нещо, в което са добри. Не ги забелязваме, докато не започнат да рушат.
Сърдитите млади хора са добри в разрушаването. Декларират вяра, че само с разрушение на гнилото старо общество светът ще стане по-добро място. Вярват в това, въпреки че нямат вяра в нищо и на никого.
Вярват и рушат, винаги когато им се удаде възможност. В това са добри. Толкова добри, че често пъти ги използват. Използват ги същите хора, които държат юздите на обществото, което сърдитите млади хора искат да разрушат. Използват ги, а те дори не разбират това. Не разбират, че ако унищожат имуществото на банка или пък на държавата, за която са ненужен боклук, всъщност не губи нито банката, нито държавата.
Банката си покрива щетите от застраховката, а застрахователите си избиват загубите от хора, които са също толкова смачкани, като сърдитите млади хора.
Разрушавайки света, който мразят и който не ги желае, сърдитите млади хора, всъщност му вливат нови сили. Техният бунт, може да срине един тиранин или диктатура, но тяхното място заемат други и нещата остават същите. Няма как и да се променят, защото сърдитите млади хора, могат само да рушат. Знаят всичко за разрушението и това им стига.
Стига им, защото в разрушаването се чувстват силни. Силни са и хората ги забелязват. Говорят за тях, сочат ги с пръст и се страхуват.
Тогава и само тогава, сърдитите млади хора съществуват за околните. Съществуват и за миг имат настояще, а може би през праха на разрушеното виждат и бъдещето си.
Бъдеще, в което земята не е покрита с листенца от розови цветове, но е някакво бъдеще.
Какво ли виждат в него? Каква ще е съдбата им? Къде изчезват след като остареят?
Никой не знае и не се интересува, но може би отговорът е в историята на едно движение от миналия век. Преди около година четох за съдбата на хората от хипи-поколението. Тези, които са оцелели от наркотиците, отдавна не са същите сърдити млади хора. Малцина са още в затвора, но останалите са се вписали в обществото, което са мразили. Вписали са се толкова успешно, че често са за пример. Не искат да си спомнят старото време и нещата, в които са вярвали. Заменили са ги, със сигурност и са станали „по католици от Папата“. Видели са, как хората, които са били тяхно знаме, са натрупали без свян милиони. Разбрали са, че системата, само използва техния гняв и са се примирили. Позволили са на системата да ги претопи и тя го е направила. Забравила е старите истории и им е дала настояще. Дала им е може би и бъдеще, срещу тяхното покорство и отказ от миналото.
На тяхно място идват други сърдити млади хора. Без минало, бъдеще и настояще. Гневни и готови да разрушат всичко, но без идея какво ще построят върху развалините.
Системата ще претопи и тях. Не от милосърдие или защото е добра. Ако беше добра, системата нямаше да създава такива хора.
Ще ги претопи и ще забрави миналото, за да скрие, че сърдитите млади хора са прави. Прави са, че всичко мирише на гнило и трябва да се разруши. Сърдитите млади хора го знаят, както всички нас. Само, че не знаят нещо, което е по-важно от това. Не знаят, че преди да разрушиш нещо, трябва да имаш план, какво ще изградиш. Да имаш план и сили, да го направиш. Иначе е безсмислено. Системата ще ги използва и претопи, за да създаде на тяхно място нови сърдити млади хора.