Къщичка в гората

Преди около месец, в местните вестници беше публикувана жалба от група възрастни хора, които се оплакваха, че дървената къщичка, която си построили била опожарена от вандали. При една от разходките си край града, вече бях попаднал на останките от наскоро запалената дървена къщичка, но гледката не ме изненада. Повечето подобни къщички не изкарват повече от година, преди да бъдат съсипани. Съдбата им е предопределена още с построяването.

Обаче според мен, проблемът не е само с вандалите. Всъщност проблемите започват още с идеята за построяване на такъв вид къщички. Няма начин някой да ме убеди, че истински любител на природата, вместо разходка, се нуждае от покрив със софра на 10 или 15 минути от пределите на града. Разстоянието е прекалено малко, за да приема, че къщичките могат да послужат за заслон от лошото време. От три години, почти всеки почивен ден, в хубава и лошо време съм на разходка в околностите на града, но никога не съм виждал някой на използва тези къщички.
Виждал съм останки от софри, с по тридесет или четиридесет празни бутилки, виждал съм при –15 градуса по Целзий, млад човек, който се налива с трилитрова бутилка бира. Виждал човешки биологичен материал от всякакъв вид, виждал съм и спринцовки и опаковки от "Durex".
Искам да изясня нещо. Нямам нищо против подобни къщички.Един познат наскоро коментира, че трябва да се забранят контейнерите за смет на обществени места, защото много ги чупели. Това е, все едно, ако имаш мишка в плевника, вместо да си вземеш котка, да му драснеш клечката...
Това, което искам да кажа е, че подобен вид постройки, трябва по някакъв начин да са регламентирани. Трябва да се знае, кой е разрешил строежа и одобрил мястото, кой е одобрил отсичането на здрави, млади дръвчета за изграждането, кой е отговорен за поддържането на мястото и наглеждането му поне през ден или два. Защото, това че бай Х и бай У са решили, че трябва да си имат "своя" къщичка в гората. Решават и го правят. Имат свободно време, хващат резачките и след седмица или две и поне две дузини отрязани дървета, сбъдват мечтата си.
След тях обаче идва бай Z, който обича да си пийва на тиферич и далече от жена си. Открива с приятели къщичката в гората и се възползва от конституционното си право, да пие, където иска. По някое време през нощта, алкохолът не е достатъчен за сгряване и се запалва огън. Понеже компанията няма инструменти, най-достъпното гориво са елементите от къщичката. После...
Дори да не се случи най-лошото, следите и боклукът остават. Повечето хора, които познавам твърдят, че когато лагеруват сред природата, съвестно си изнасят боклуците. Обаче за три години, съм виждал само един човек, който го прави. Дребен човек, с очила с дебели рамки. В почивните дни, всяка сутрин разхожда немската си овчарка от източната страна на река Искър. Кучето е кротко, но човекът му закача каишката,когато види друг човек в далечината. И всеки ден се прибира с чувал боклук, който е събрал след "любителите" на природата...
Два пъти опитах и аз, но се отказах. Усетих присмех в погледа на хора, тръгнали към "техните" си къщички...
На последната снимка е една нова "творческа" инициатива, зарязана недовършена...