За хората и животните

Миналата седмица прочетох при Руми една трогателна история- Една Лемурка. На фона на тази майчина обич, отношението на някои човешки същества към децата е неразбираемо.
В краят на седмицата попаднах на поредната новина за убийство. Убийство на бебе от собствената му майка. Дори и причина имало -детето много плачело?!?
Когато научиш подобна новина, първата реакция е да кажеш: Животните са по-добри от нас!
Спомняме си примери за благородно поведение на животни и ги съпоставяме с човешкото поведение. Сякаш нещата са ясни, но това е просто емоционална реакция. Реакция на човешкото в нас, срещу нещо грозно и жестоко извършено от представители на нашият вид. Ако погледнем без емоции на нещата, ще забележим и в животинският свят, много примери на жестоко поведение.
Да, но човекът има разум и не би трябвало да се държи така! Животните могат да бъдат извинени с вродените инстинкти, с които не могат да се преборят. Едно същество, наричащо се Homo sapiens, не може да се извини с това. Би трябвало разумът след толкова години еволюция, да контролира нещата.
Така е, но само разумът не стига. Има още нещо, което знаем, но пропускаме да споменем, заслепени от емоциите.
Не всички хора и не всички животни са еднакви. Разликите при животните са още по-големи, имайки в предвид разликите във видовете.
Замисляли ли сте се защо са различни? Каква е основната причина едни и същи външно създания, да се държат по различен начин? Често обясняваме, жестокото поведение с инстинкти или психични отклонения. И двете обяснения имат място и при хората и при животните, но само те ли са и дали са най-важните причини?
Има и още нещо, което искам да спомена- разликата в реакциите, когато едно жестоко действие се извърши от човек и от животно. Трябва да призная, че при хората въображението често е бедно, за да опише изобретателността в причиняването на вреда на другите. Причината е в разумът, който в притежаваме.
Но, да се върна на разликата във възприемането. Един случаен пример: Не ме учудват реакциите, по темата с бездомните кучета, например. Дори и при случаите, когато глутницата причинява смърт, се намират хора, които защитават животните. Всъщност са прави. Не за това, че в случаят животните не носят вина, а за това, че основната вина не е тяхна. Как ще постъпи едно животно в даден момент, зависи не само от видът му и вродените инстинкти, а преди всичко от условията и средата, в която се е оформило като индивид.
Същото важи и за хората, но в тяхна защита много рядко се чуват такива гласове. Всъщност хората постъпките на хората, много повече са зависими от средата, в която човек е израснал. Хората са много по-уязвими дори, като възрастни индивиди.
Замисляли ли сте се, дали бихте имали същите интереси и позиции, ако детството ви е било друго? Замисляли ли сте се например, дали бихте били със същите интереси и позиции, ако семейството и работата ви бяха други?
И аз се ужасих, когато разбрах новината за убито бебе. Ужасих се от човешкото същество зад събитието. Само, че дали няма нещо още по-страшно?
Убийците ги наказват, но средата, която ги е създала остава. Това е нашето днешно общество. Не ме интересува миналото, но бъдещето ме плаши. Отровната среда създаваща чудовища, ще продължи да съществува. Създали сме я ние, с безучастие и незаинтересованост. Ние ще я поддържаме жива и в бъдеще.
В този ред на мисли, ако имах избор, май бих избрал да съм животинка. А вие?

.