Юнак Гюро

Булка Гюровица посрещна дружината на прага и покани всички на трапезата. Преди да седне при тях, закачи мечите уши на стената при другите трофеи на Гюро и ги огледа доволно. После изтри ръце в престилката и пристъпи към гостите. Погледна пълната маса и в следващият миг зяпна. После се изчерви и наведе глава.
-Абе, Гюро днес изглеждаш някак променен. Не знам от какво е, но ми се виждаш по-строен и по-хубав някак.
-Булкее... - смъмри я кметът. - Не така де! Не сте първа младост, да се обяснявате в любов. Поне изчакай да си тръгнат гостите.
-Не бе, кмете! Не е това, но днес наистина Гюро изглежда различно. Сигурно е от геройството. Не всеки ден се бори жива мечка.
-Герой е наш Гюро, няма спор!- усмихна се кметът- Ще взема да го предложа за депутат. Щом с мечката се справи и в парламента ще въведе ред. Кой не слуша, за ушите и вън. Като ги гледам сегашните, няма кой да му излезе насреща.
-Гледам го, гледам, ама наистина изглежда другояче.- обади се и попът- Нещо липсва, но не мога да се сетя... Абе, булке Гюро имаше ли глава или не?
-Глава ли?-засуети се Гюровица- Аз пък от къде да зная. Вие сте все с него, вие кажете.
-Че как така не знаеш? Нали си му жена. Ти ако не знаеш, кой? Като се взимахте навремето не може да не си забелязала.
-Не помня -сви вежди булка Гюровица.- Може и да е имал. Мъж е, умен е, ама да си кажа право, когато се взехме не съм го гледала в главата.
-Ха сега я оплескахме!- промърмори кметът- Аз пък бях решил депутат да го правя. То верно, че и магаре да сложиш в листата и за него гласуват, ама чак без глава...
-Остави политиката, кмете!- проплака булка Гюровица- Ама наистина не помня. Имаше ли Гюро, глава или нямаше.
-Имаше!- отсече попът- Нали шапка носеше. Това го помня, защото и в черквата не искаше да я сваля.
-Е, шапката не е доказателство.- засмя се кметът.- Аз като имам три шапки, да не би да имам и три глави?
-Хей! Това си е моята реплика! Само аз съм с три глави. – обади се Ламята, но булка Гюровица я погледна накриво и от Ламята остана само облаче дим.
-Ами сега!- завайка се булка Гюровица- Че му няма главата е ясно, ама как ще я кара занапред така?
Дружината се умълча замислена.
-Абе, булке аз мисля, че не е толкова страшно.- Промърмори неуверено попът. - Че защо му е главата? Той и с глава и без глава, картите и таблата няма да научи.
-Прав е попът!- присъедини се и кметът.- За какво му е глава? Като храни животните, да не ги храни с главата? Като се бори с мечката, главата само му пречеше. Хич не му трябва.
-Ама, кмете нали каза, че не става за депутат?- през сълзи попита Гюровица.
-Абе, казах, ама сега като помисля, сбъркал съм. То за депутат, глава не трябва. Да не гласува с главата, че да е важно? Даже мисля, че трябва и Министър да направим Гюро. Може и Президент. Само, по телевизията, като го дават ще е малко конфузно, ама сега не е като едно време. Такива майстори има в телевизиите, че могат и с три глави да го изкарат. Пък и си имаме един PR, направо е магьосник момчето. От черното, бяло прави и после пак го обръща, само като щракне с пръсти.
-Ама, кмете за телевизията добре, но нали ще се смеят хората, като тръгне Гюро по улицата.
-Че кой ще се смее, булке? Кой ще посмее? Я го погледни, какъв юнак е. И в София, когато отиде, върви по средата на платното, а ватманите качват трамваите на тротоара, път да му сторят. Кой ще посмее на такъв юнак да каже нещо?
-Знаех си аз, че нещо не е наред с мен!- появи се пак Ламята.- Значи можело и без глава да живееш. Пък аз с тези три глави съм си направо демоде.
Никой не и обърна внимание и Ламята тихо се присламчи на трапезата.
-Какво сте се умърлушили? Нищо лошо не е станало. Ха наздраве, дружина!- вдигна чашата попът и всички го последваха.
Отпиха, замезиха и после се втренчиха в Гюро, който седеше кротко с вдигната чаша в ръка.
-Знаех си! – завайка се булка Гюровеца.- Знаех си, че не е на добро. Ето защо му трябва главата на Гюро. Как сега ще пие без нея. Имаме две бурета отлежала домашна и той да не може да я опита. Защо му е такъв живот?
На масата се възцари пълна тишина. Всички тъжно наведоха глави и само хлипането на булка Гюровица се чуваше. Към него се добавяше и специфичен звук на мляскане, но никой не му обръщаше внимание.
Ламята опразваше масата без да се притеснява. Огледа се за миг, после придърпа и чинията на Гюро и облиза и нея.
-Знаех си аз!- мислеше си Ламята.- Права беше мама, като казваше, че главата е важна. Веднъж и аз да имам полза от трите си глави. Ама Ламя се учи докато е жива...

.