Гост

Малката капсула навлезе в поредната звездна система. Частицата Разум в нея, остави за миг изчисленията си за новата теория на времевите черни дупки и прегледа данните. Сравнително малка централна звезда, и десетина планети обикалящи лениво около нея. Отбеляза данните и тъкмо да промени посоката, забеляза че запасът от енергия е намалял. Насочи капсулата към централната звезда и продължи заниманията си. Капсулата избра сама пътят и след няколко обиколки на звездата, запасите бяха попълнени. След това зачака инструкции.
Частицата Разум, с досада въведе новите координати и пак се зае с изчисленията. В този миг капсулата сигнализира за необичайна активност на третата планета. Индикаторите показваха слаби признаци на разумен живот. Сигурно беше грешка, но трябваше да се провери.
Капсулата влезе в орбита, около третата планета и започна да класифицира данните. Планетата беше твърде далеч от централната звезда и енергията достигаща до нея, не беше достатъчна. Собствените ресурси бяха малки, а и частично изчерпани. Определено беше грешка, но уредите засякоха по повърхността и зле конструирани механизми, които извършваха на пръв поглед безмислени действия. За сметка на това пък, изразходваха разточително енергия.
Частицата Разум потръпна възмутено от този привитивизъм, но трябваше да спази процедурата. По-внимателният анализ установи нещо още по-странно. Механизмите нямаха собствена воля, а бяха управлявани от същества изградени от прекалено сложно организирана, но затова пък нетрайна органична материя. Уязвими от всякакви енергийни лъчения и неустойчиви на топлина и студ. Почти всяка агресивна среда ги изваждаше от строя, а и жизненият им цикъл беше нищожен. Възпроизвеждаха се трудно и бавно, а на всичко отгоре сами участваха в процесите на унищожението си.
Налагаше се и проучване на място и Частицата Разум, с досада напусна капсулата.
Още в първите минути, разбра че енергията и е недостатъчна. Потърси и намери един източник, който по примитивен начин преобразуваше енергията на атома. Успя да се запаси добре, но така и не разбра паниката на съществата наоколо.
Инструкциите предвиждаха да се овладее разумът на някой местен. Избра напосоки и влезе. Беше шок. Оказа се, че съществото не подлежи на контрол. По-голямата част от действията му бяха водени от примитивни инстинкти. Опита се да ги овладее, но само изразходва половината от енергията си и се отказа. Примири се само да наблюдава и изпраща данните в капсулата. На вторият ден разбра, че е направила грешка. Съществото по цял ден бездействаше, а част от това, което изглеждаше като инстинкти, се дължеше на въздействието на разреден етилов алкохол. Съществото го приемаше редовно и вероятно с това набавяше необходимата му енергия.
Частицата Разум се прехвърли в друг обект. Изглеждаше по-млад , но също не подлежеше на контрол. Често безпричинно сменяше настроението си, а действията му бяха хаотични. При поредният опит да установи контрол, Частицата Разум загуби и последните си запаси от енергия. Беше безпомощна и дори не успяваше да запише наблюденията си. С последните сили изпрати сигнал за помощ до капсулата, но инструкциите не позволяваха намеса.
Два дни Частицата Разум прекара в летаргия, но на третият нещата се промениха. Внезапно почувства извънредно силен прилив на енергия. Източникът беше извън съществото и в началото не можа да го установи. После го видя...
Едно красиво създание вървеше по улицата и се усмихваше. Вятърът играеше в косите му и те се пръскаха и събираха в хипнотичен танц. От всяка частица на съществото струеше непозната, мощна енергия.
Съществото и Частицата Разум застинаха за миг. След това, като омагьосани последваха създанието. Не мислеха къде отиват и защо. Просто го следваха...

В капсулата автопилотът отбеляза часът, в който връзката прекъсна. Изчака необходимото време, съгласно инструкциите. След това пристъпи към изпълнение на аварийният план. Изстреля сонда в орбита на централната звезда. Сондата излъчваше непрекъснато един и същи сигнал:
-Внимание! Неизвестна заплаха! Неизвестна заплаха! Районът е под карантина за вечни времена! Радиус на карантината- 100 светлинни години! Внимание! ...
След това атвопилотът включи двигателите и напусна звездната система по най-краткият път. Доста време мина, докато сигналът от сондата се загуби.
-Внимание! Неизвестна заплаха!...

.