Свещените крави

В една царство накрай света, преди много години живеела една крава. Кравата била съвсем обикновена от тези, дето пасат по ливадите на всички царства и дават мляко за закуска на децата. Пасяла по ливадите кравата и давала мляко, докато един ден съдбата ѝ не се променила.
Царят на царството не бил от децата, които пиели редовно мляко. Когато пораснал не се променил и наблягал на виното, но един ден по погрешка объркал чашите и преди важно за царството решение, отпил глътка от млякото на кравата. Решението се оказало сполучливо и Царят бил във възторг. Решил, че причината е в млякото, а млякото идвало от кравата и за благодарност Царят я обявил за Свещена персона.
Така обикновената крава се превърнала в Свещена, с всички предимства и почести, които носело новото звание. От този ден нататък, на Свещената крава било разрешено да прави всичко, което поиска. Царят създал специален закон, който защитавал Свещената крава от всичко и от всички. В закона се предвиждали жестоки наказания, дори ако някой погледнел накриво Свещената крава или пък си помислел нещо не много хвалебствено за нея.
Свещената крава не могла да разбере веднага, как се е променил живота ѝ. В началото продължила да си пасе и да дава мляко, но никой не смеел да пие от млякото ѝ, защото това можел да попадне под ударите на закона.
С времето кравата осъзнала новото си положение. Вече не обикаляла ливадите, а се разхождала по цял ден по улиците. Престанала ѝ да пасе трева, а започнала да взима от храната на хората. Влизала в домовете и се настанявала удобно, а нещастните собственици оставали на улицата. Кравата вече била осъзнала, че може да прави всичко без никой да ѝ попречи.
След време с царството дошли и други крави. Никой не знаел, откъде дошли, но веднъж пристигнали ставали и те Свещени. Правели каквото си поискат и били щастливи.
Щастлив бил и Царят, а ако имало някой нещастен в царството, това били хората. Само че, никой не смеел да се оплаче, защото Законът за Защита на Свещените крави, бил строг инеотменен.
Една година обаче, беда връхлетяла царството. Появили се рояци от мухи, които изпълвали небето, досаждали на хората и разнасяли болести.
Мухите досаждали и в двореца и на Свещените крави и това било причината, Царят да предприеме мерки. Издал заповед и обявил война на рояците от мухи, задължавайки всички в царството, да се включат активно.
Въоръжили се хората с мухобойки и започнали да убиват мухите, където ги видят. Убивали, убивали, убивали, но мухите не намалявали.
Тогава някои хора забелязали, че най-много мухи има върху Свещените крави. Започнали да убиват мухите, но на мястото на всяка убита кацали поне две нови.
Царят обаче забелязал това. Сторило му се, че хората не убиват мухите кацнали на Свещените крави, а налагат самите крави. Бързо допълнил закона и предвидил смърт за всеки, който убие муха, кацнала върху Свещена крава.
Битката с мухите продължавала седмица, месец, че и година, но без резултат. Мухите ставали все повече и повече. Разбрали, че върху гърба на Свещените крави са в безопасност и се струпвали толкова много, че от кравите не се виждало нищо. Хората започнали да шушукат, че вече освен Свещени крави имат и Свещени мухи.
Царят обаче не се отказвал от битката с мухите. Всеки ден измислял нови планове и изпращал нови хора в неравната битка. Един ден забелязал, че придворния Шут, не участва във важната за царството битка.
– Хей! Защо те храня, след като нехаеш за интересите на царството! – скарал му се Царят. – Не съм те видял дори една муха да убиеш. Хващай се за работа, защото ще си намеря нов шут!
– Добре де! – нацупил се Шутът. –Обаче мухите са все върху кравите. Може ли да ги убивам там?
– Не може! – отвърнал Царят. – Така има вероятност да нараниш и разстроиш Свещените крави, а те не са ти виновни.
– Значи мога да бия смело, този който е виновен? – попитал Шутът.
– Може!
Шутът не чакал втора покана. Грабнал една мухобойка и започнал да налага с нея Царя.
– Бий мухите, глупак такъв! – ядосал се Царят. – Като биеш мен, няма да решиш проблема.
– Напротив! – засмял се Шутът. – Бия точно където и когото е нужно! Ако ти не беше разрешил на кравите да серат навсякъде, нямаше да имаме и проблем с мухите!

1 коментар:

  1. Анонимен6 юли 2014 г., 2:57

    Хубава приказка , но не отговаря на днешната действителност ... Освен , ако не става дума за проблемите ни с циганите , опа с "ромите" в България ... Защото приказката не се връзва с депутати или политици , защото те просто са кърлежи ( има разлика , все пак ) !...

    ОтговорИзтриване