В един съвсем обикновен ден, в един съвсем обикновен замък, в едно съвсем обикновено царство царският Шут скучаел. Скучаещият бил съвсем обикновен шут, а скуката била съвсем обикновеното му състояние. Съвсем обикновеният Цар на царството, обикновено се нуждаел от шегите на Шута вечер, когато обикновено се прибирал от съвсем обикновените си ловни развлечения, които обичал да разказва на вечеря с не съвсем обикновено преувеличение.
Разказите на Царя били единственото не съвсем обикновено нещо в цялата история и любима тема за шегите на Шута, но това се случвало след вечеря, а дотогава Шутът нямало какво да прави, освен да се отдава на съвсем обикновената си скука.
Това не било лесна задача дори за един съвсем обикновен шут, затова в този съвсем обикновен ден, вместо да скучае, както обикновено Шутът се загледал в нещата, които правели другите хора в двореца.
Първо пред погледа му попаднала една съвсем обикновена прислужница, която бършела праха от една съвсем обикновена статуя. Прислужницата била ниска, а статуята висока и колкото и да се стараела не можела да избърше праха отвсякъде.
– Защо се мъчиш така? – засмял се Шутът. – Ако се качиш на един стол, ще изчистиш бързо цялата статуя.
– Така са ме учили и така мога! – отсякла прислужницата. – Ако можеш по-добре, направи го, а не ми давай съвети!
Шутът не чакал втора покана. За минута почистил статуята, както никога не била почиствана.
– Видя ли? Само трябва да помислиш малко, преди да правиш нещо.
– Не е до мисленето! – нацупила се прислужницата. – Опитвала съм и не се получава. Мисля, че е от ръцете, а това не мога да променя. Златни ръце имаш, Шуте! Мини отново утре насам, че ще чистя големия полилей, а без теб няма как да го направя.
Шутът махнал с ръка и продължил обиколката си. Където и да минел виждал хора, които вършели зле работата си. Опитвал се да им покаже къде и как грешат, опитвал се да им кажа, как да направят нещата по-лесно, но никой не приемал съветите му.
Затова Шутът накрая запретвал ръкави и на практика показвал как се правят нещата.
– Браво! Златни ръце имаш, Шуте! – похвалил го конярът, след като подковал и осемте коня на царската колесница. – Ела утре отново, че е ред на ловните коне на Царя, а без твоята помощ, ще ми се карат отново.
– Златни ръце имаш, Шуте! – поклонил му се готвачът. – Такива ястия Царят не е опитвал от години. Мини утре отново насам, защото Царицата има рожден ден и ще иска нещо по-специално. Без твоите ръчички, отново ще ме налага с големия черпак.
– Златни ръце имаш, Шуте! – похвалил го и шивачът. – Любимата мантия на Царя стана като нова. Мини утре отново насам, защото Принцесата иска нова рокля и ако отново и се смеят на бала, ще ме изпрати при палача.
– А, не! - възкликнал градинарят. – Утре Шутът го искам цял ден в градината. Новите цветя трябва да се пресадят, защото ако не се прихванат, Царят ще ме изпрати да донеса нови семена от Царството на драконите, а от там никой не се връща.
В този не съвсем обикновен ден Шутът обиколил целият замък и помогнал на всички да си свършат работата. Получил от всички похвали и бил доволен от себе си, само дето бил уморен.
След вечерята шегите му хич ги нямало, но Царят не се разсърдил.
– Разбирам те! – казал му Царят. –Всички казват, че имаш златни ръце и с каквото се захванеш, все се получава. Получава се даже по-добре отколкото от ръцете на хората, на които плащам затова. Това е по-ценно от шегите ти след вечеря, които са едни и същи от поне две години. Поне да бяха смешни, но не са. Чудя се, как да използвам талантите ти от утре. Дали да не те взема с мен на лов, да покажеш на главния гончия, как трябва да се правят нещата? Или пък да те сложа на трона за един ден, за да ми покажеш, как да управлявам по-добре?
– Няма смисъл, Ваше Величество! – отвърнал тъжно Шутът. – Утре няма да правя нищо. Ще си бъда отново съвсем обикновен шут, в едно съвсем обикновено царство. Може би само ще променя шегите си. Може би дори ще бъдат смешни.
– Как? Защо? - попитал Царят. – Защо ще похабяваш многобройните си таланти и златните си ръце, за нещо съвсем обикновено?
– Защото не е до ръцете! – усмихнал се Шутът. – Ръцете ми не са златни, а съвсем обикновени. Днес обаче разбрах, че за да свършиш една работа, не трябва да имаш златни ръце, а желание за това. Ако имаш желание, ще я направиш добре, дори и да си без ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар