За Анонимус

В неделя Анонимус хакнаха сайта на Профон. Като причина се изтъкна, че организацията била подкрепила подписването на АСТА. Медиите отразиха новината без коментари, а коментари трябваше да има. Трябваше да има, защото подобно действие е несъвместимо духа на Мрежата.
Не ме интересува каква организация е Профон и съм против ратифицирането на АСТА, но смятам подобни действия за недопустими. Нека медиите си мълчат от страх, че утре заради някоя крива ДУМА, някоя анонимна мижитурка, може да хакне сайтовете им. Ако замълча обаче аз, това означава, че се отричам доброволно от основното си право, което имам в нета. Отричам се от правото да изкажа мнението си свободно и което е по-лошо, правя го от страх.
Ако сайта или някой личен блог, беше нападнат от държавна структура, всички вкупом щяхме да говорим за цензура, за насилие, за Биг Брадър и хиляди други неща. Сега обаче мълчим.
Защо мълчим? Нима критериите ни за свобода на словото и убежденията вече ги няма? Нима правата, за които говорим не трябва да важат за всички? Нима едно от нещата, които критикуваме в АСТА, не е възможността да бъдат затваряни сайтове, просто така?
Мисля, че подобни действия са едно от нещата в нета, срещу които трябва да се борим с всички средства. Утре някой може да го направи с вашия сайт, просто защото не сте му симпатичен.
Няма значение чий е сайта, или позицията му. Свободата на словото или важи за всички, или не съществува. Не става въпрос за закони. Не става въпрос и за морал, който е разтегливо понятие. Става въпрос за цивилизованост, която изисква диалог и доводи, а не първобитни сопи.
Подобни действия не са полезни за никого. Най-малко за тези, които отстояват свободата си в Мрежата. Подобни действия само наливат вода в мелницата на службите и им дават поводи, все повече да ни ограничават и контролират.
На хакнатата страница, беше качен един клип. Мястото му не е там, но за да прецениш това, трябва да мислиш с главата си, а не с мишката. Подобно използване е противно на всичко, в което е вярвал и което е правил Чаплин. Той също се е борил. Правил го е цивилизовано и винаги открито, нищо, че е платил за това със съдебно преследване и изгонване от Америка.
Изгледайте клипчето. Винаги си струва. В него героят не се крие в някоя дупка и не пука гуми на коли. Страхува се, но се изправя с лицето си и воюва с думите си.



Нека и ние правим така. Без омраза и без страх. Помнейки винаги, че свободата на словото или е за всички хора, или не съществува.