Две години си Нямам идея

На 31 декември, станаха две години от първия ми пост. За първите си стъпки, като блогър разказах миналата година:
Една година си Нямам идея
Спомням си с усмивка за грешките от първите дни, но днес продължавам да правя подобни. Все пак, като по чудо Нямам идея продължава да съществува. За удоволствие на някои и за разочарование на други, приказките ще ги има и за напред.
Не зависи от мен, те просто се появяват в главата ми и казват:
-Запиши ме!
Не винаги успявам, но не мога да откажа.
Защо приказки? Напоследък все по-често нещата, които ме вълнуват се изливат тук, като приказка. Дори, когато пиша за неща от днешния или вчерашния ден, под клавишите на клавиатурата излиза приказка.
Донякъде грешката е моя. Отделих нещата, които пиша за обществени и политически проблеми в Защо?. Причината е, че за тях се налага да ползвам Свежо.нет., а го правя с неудоволствие. Вече година не съм качил нищо от тук в тази социална мрежа и съм доволен. Нямам идея е поредния блог, който доказва, че може без тази мрежа. Все още мисля, че в този си вид, с тази политика и администратори, Свежо.нет е вредно за българските блогове.
Но да се върна на въпроса- Защо приказки?
Четох някъде и съм съгласен, че приказките са терапия за хората, които ги четат. Излиза,че много хора се нуждаят от такава терапия, но замисляли ли сте се, че приказките са терапия и за Разказвача на приказки? Той дори се нуждае от повече терапия. Ако някой ден приказките тук спрат, това ще означава, че съм се излекувал. Само, че не зная дали го искам. Бъдещето ще покаже. Засега зная само, че приказките ще продължат, ако имам време да ги записвам и споделям с вас.
Това е. Минаха две години, за които не съжалявам. Ако някой в началото ми беше казал,че цели две години ще отделям от времето си да пиша и да чета блогове, щях да му се изсмея. Днес зная, че ще продължа да го правя. В кръвта ми е и е част от мен.
Вече дори не помня нещата, за които съм писал тук. Не само от началото, но дори от тази година. Написани те продължават да живеят своя живот, а аз продължавам напред.
Иначе, като погледнах статистиката, най-четена за миналата година е Червената шапчица, но тя не е от любимите ми. Ако трябва аз да посоча, ще се спра на нещо, което написах на един дъх – Кутия за спомени.
Дотук със статистиката, а сега напред към нови приказки. Без илюзия,че ще помогнат на някого и ще променят света. Без илюзия, че ще излекуват и мен. Ами, че това са само приказки.
Просто приказки за пораснали деца.

.