Производителност на труда

Миналата седмица покрай играта на „Тука има, тука нема“, между синдикати, работодатели и финансовия министър, увеличението на минималната работна заплата, се отложи за септември.
Както е казал поетът: „Септември ще бъде май.“. Може би да, или пък не, но това не ме касае. Заплатата ми зависи от вложения труд, а увеличението всъщност ще натовари бюджета ми, защото ще скочат размерите и на държавните такси.
Искам да коментирам нещо друго. Това е позицията на работодателите, че заплащането трябва да зависи от производителността на труда. Според тях излиза, че в България този показател е прекалено нисък и не подлежи на развитие. Прочетох мнения, които ги подкрепят, което е разбираемо, във връзка с прогнозите за съкращения. Няма да споря, но ще припомня, от какво зависи производителността на труда.
На първо място, разбира се от оръдията на труда. Вече сме в 2011 година и с чук, тел и дъвка, няма начин да бъдеш производителен. За съжаление, малко са дружествата в България, които инвестират в нова техника. Всичко останало е с много по-ограничени възможности, за влияние върху производителността.
На второ място е организацията на работа. Там също, не съм видял нещо, което да ме впечатли. Наличието на писани правила е рядкост, а задачите за самата организация, обикновено вместо да се разпределят се струпват в ръцете на един човек. Често срещана практика е и да се назначава административен ръководител (най-често бивши военни), които могат да контролират реда, но не и да създават организация.
Следва квалификацията на персонала. Тук отговорностите са разпределени между работодателите и работниците. Една квалификация, обаче не се придобива за ден, седмица или месец. За да вложат средства и усилия, работещите трябва да имат стимул.
Стимулът и мотивацията, са следващите предпоставки за повишаване на производителността на труда. Каквото и да говорим, най-ефективният метод за стимулиране е заплащането на труда. В тази връзка, какво мотивация биха имали хора, които работят дори на модерна поточна линия, при условие, че възнаграждението им е близко до минималната заплата?
Някой може да каже, че тези хора сами са си виновни, защото са се съгласили да работят при това заплащане, но за много малки градчета хората просто нямат избор. Там оборудването обикновено е от миналия век, а методите за повишаване на резултатите, е единствено в полагане на извънреден труд. Това няма нищо общо с повишаване на производителността, но е евтино.
Сигурно може да се добави още, но и това е достатъчно, за да се види, че производителността на труда в една фирма, зависи единствено от собственика и е негова отговорност. В този смисъл воплите, че производителността на труда в България, е ниска е смешен. Смешни са и твърденията, че българите сме извънредно мързеливи и неквалифицирани. Почти всеки, напуснал страната доказва, че единствената причина за проблемите ни са условията тук.
Всички сме чували за моркова и тоягата. Да, това работи, но хората не са магарета. Освен това, дали един морков, или дори хиляда биха накарал магарето да преплува океана? Дали една тояга, или сто, могат да го накарат да тича с двеста килиметра в час, с товар от един тон на гърба му?
В този ред на мисли, производителността на труда зависи изцяло от организацията и условията, които са осигурили работодателите. Тя не е свързана с икономическите условия, не е свързана и със законите. При излишък на робатна ръка, не е свързана и с изпълнителите. Да не говорим, че връзката с минималната работна заплата, съвсем я няма.

13 коментара:

  1. По статистика (спестена на масовия зрител, разбира се)производителността в България е около 40 на сто от средната за ЕС. Това означава, че ако минималната заплата в ЕС средно е 600 евро (а тя е малко повече) в България трябва да е 40% от нея, 240 евро.
    ---
    Друг е въпросът КАКВО толкова се произвежда тук, защото производството на каквото и да е умишлено и дори планирано се саботира, и то на държавно ниво, защото пречи на далаверата от внос на вносни боклуци...

    ОтговорИзтриване
  2. Най ми се вре в очите влизането на работа с връзки, къде свако и бако са горе и не могат да кажат папу. А в този момент на порталите връщат квалифицираните работници.
    И 2 точка на Кръсъю по горе е прав. Колко слагат в джоба някои за да внесат евтини боклуци и да западне родната индустрия.

    ОтговорИзтриване
  3. Българско производство-машини произведени в Китай или Тайван ,в България се слага името на българската фирма.Няма нужда от от квалифицирани работници .А иначе по медиите се говори няма специалисти ,ниска производителност така е и така ще бъде ,у тях е ножа и хляба.

    ОтговорИзтриване
  4. Всичко, което си написал е вярно. Само не разбрах защо по-високата минимална заплата ти товари бюджета.
    Но трябва да се има предвид, че производителността на труда е отношение между свършената работа и времето необходимо за това. А специфичната себестойност на продукцията е друго нещо и е частното от вложените средства за същото време и производителността. Тогава е възможно труд с ниска производителност да е икономически по-изгоден от този с висока ;-). Което обяснява "парадокса" с предпочитания от работодателите нископроизводителен труд и нежеланието им за подобряване на условията на труд и заплащането му.

    ОтговорИзтриване
  5. ivo_isa, а какво обяснява парадокса с липсата на количество производство, в частност производствени предприятия?
    Само не ме разсмивай с някакви закони на пазара, защото от 1945 г у нас пазарна икономика - НЯМА :)

    ОтговорИзтриване
  6. "производителността на труда зависи изцяло от организацията и условията, които са осигурили работодателите".

    Бих казал, че много зависи кои са работодателите, някой станаха собственици на заводи буквално за една нощ :)

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю ,който иска и знае как може да го прави. Мисля, че има и производство, въпреки че не се вижда масово. В една от предишните фирми, където работех изнасяхме текстил за Турция. Всички други фирми внасяха:) А за пазарната икономика си прав, че няма, но производителността е въпрос на организация и техника.
    @Руми66 , във цял сват е така и няма защо да се лъжем, че сме уникални.
    @tonino , ами китайците, на които се смеехме, дръпнаха доста. Имат невероятни машини и стоки, нищо че сме свикнали да лепим етикет, за менте.Много фирми изнесоха производства там и то не само заради евтината работна ръка.
    @ivo_isa ,повечото работодатели гледат да извлекат всичко, без да вложат нищо. Единици са,мислят като гледат напред.
    @Емо ,да това е основната причина, а и няма основи и традиции.

    ОтговорИзтриване
  8. Кръстю, настъпваш ме по мазолчето:-)
    1. Производство имаше, докато не го унищожиха. Пример: В зората на "демокрацията", по времето на Филип Димитров беше съсипано военното производство по внушение отвън. Нашите пазари бяха усвоени от американците. Къде е сега Филип Димитров? Същото мога да кажа и за много други заводи и фабрики. Гумите с марка "Вида" се продаваха в Европа, "Българска коприна" също имаше добри пазари. Да не говорим за пазарите на консервната ни промишленост, Булгартабак и селското ни стопанство в Русия, които също бяха усвоени от западни производители. Със сигурност не мога да бъда изчерпателен, защото не знам достатъчно.
    2.От запад изнасят непривлекателна част от свои производства и в България срещу ниско заплащане - шивашки предприятия работещи на ишлеме колкото искаш. Не ме убеждавай, че в тях работничките са с по-ниска производителност от техните. Знам и за едно немско предприятие за автомобилно окабеляване, изнесено от Румъния в България с цел намаляване на разходите за заплати!!! Също много непривлекателен труд за жълти стотинки.
    И в Китай е така, но с една разлика - на китайците не им пука за запазените марки. Започнаха с абсолютни ментета, забърсват чужди разработки и ги предлагат на ниски цени, но с времето и качеството им се подобрява.
    3. За законите на пазара... Всичко което изредих е следствие от тях. Те са разновидност на закона на джунглата. Дали със сила или с хитрост, големите играчи на пазара правят всичко, без никакви задръжки, за да си присвоят чуждите пазари и да увеличат своята печалба. Къде има свободен пазар? Само там, където няма манипулация върху него;-) Всичко друго е лъжа и измама. А такива пазари отдавна няма. Мисля, че Чомски е много прав.

    ОтговорИзтриване
  9. И да обобщя:
    Прав е Емо. Но това важи не само за работодателите, а и за водачите на обществото. Много отдавна изразът "промените в обществото се извършват под натиска обективната историческа необходимост" ми стана много смешен. Отхвърлянето на водещата роля на субективния фактор при еволюцията на обществото и лъжата за обективността на социалните и икономически промени в него, независими от нашите желания са един от начините за отхвърляне на отговорността на лидерите пред обществото.
    Вярно е точно обратното. Елитът е над 80% отговорен за състоянието и посоката на развитието му. В този смисъл, парадокс няма.

    ОтговорИзтриване
  10. Владо, прощавай, но в случая ползваш клишета. Дори и 1000 лястовици не правят пролет... Ако мислиш само на база своя трудов стаж...нали? Знам, че продукциятана вашето предприятие е ценна и ценена,но тук говорим за страната ИЗОБЩО. Разхождал ли си се да видиш, че има цели райони без поминък?!
    --
    То по тази логика аз трябва да твърдя, че всичко е бомба, защото строителството знаеш, нали...До преди 2 години нямах от какво да се оплаквам....

    ОтговорИзтриване
  11. ivo_isa , така и предполагах :)
    Прав си, с Чомски съм съгласен ако не нацяло, то в голяма степен...Мисля, че и Владо няма да е против да ти посоча два цитата от един нашенец-Марио Коев, не, че не съм стигнал и сам до тях като изводи, но той като майстор на словото ги е формулирал по-елегантно:
    Поради фундаменталната си природа математиката е в състояние да опише структурата и логиката във финансово-икономическите процеси. Това кара икономистите и финансистите да вярват, че финансово-икономическите процеси също имат фундаментална “природа”. Вярата им разкрива толкова наивна представа за света, че дори е някак мило.
    ---
    Все още има хора, които искрено вярват, че народът е суверен и че той определя властта и политическите процеси. Аз пък от своя страна мога единствено искрено да се възхищавам на чистосърдечната им наивност, защото “чистите по сърце ще видят Бога” :)

    ОтговорИзтриване
  12. Кръстю, това което си цитирал ми хареса и надникнах в блога Му. Много ми е сложно:-(

    ОтговорИзтриване
  13. Тази статия, както и всички коментиращи по нея правят фундаменталната грешка да объркват продуктовата с финансовата производителност. Всички макроикономически анализи се основават върху финансовата производителност, изразена чрез добавената стойност на зает в производството. Докато всички коментари и препоръки за нейното повишаване визират продуктовата производителност, която е количеството продукт произведено от един зает.
    В резултат на това объркване съществува шокиращият факт, че в една държава един работещ има много по-ниска производителност, колкото същия в друга държава.

    Объркването е просто, но фундаментално - не става дума за производство, а за цени и тяхните нива в съответните държави. В България всичко се произвежда от скъпи суровини и енергия, а се влага евтин труд. Така добавената стойност на всеки продукт е малка, а вложените в него средства - относително големи. Ниските заплати в производството поддържат ниски цените и на услугите, ниско потребление, висока относителна цена на вноса, в резултат на което цялата икономика произвежда ниска добавена стойност (БВП).

    Не сме слабо производителни, просто сме БЕДНИ!

    ОтговорИзтриване