Производителност на труда

Миналата седмица покрай играта на „Тука има, тука нема“, между синдикати, работодатели и финансовия министър, увеличението на минималната работна заплата, се отложи за септември.
Както е казал поетът: „Септември ще бъде май.“. Може би да, или пък не, но това не ме касае. Заплатата ми зависи от вложения труд, а увеличението всъщност ще натовари бюджета ми, защото ще скочат размерите и на държавните такси.
Искам да коментирам нещо друго. Това е позицията на работодателите, че заплащането трябва да зависи от производителността на труда. Според тях излиза, че в България този показател е прекалено нисък и не подлежи на развитие. Прочетох мнения, които ги подкрепят, което е разбираемо, във връзка с прогнозите за съкращения. Няма да споря, но ще припомня, от какво зависи производителността на труда.
На първо място, разбира се от оръдията на труда. Вече сме в 2011 година и с чук, тел и дъвка, няма начин да бъдеш производителен. За съжаление, малко са дружествата в България, които инвестират в нова техника. Всичко останало е с много по-ограничени възможности, за влияние върху производителността.
На второ място е организацията на работа. Там също, не съм видял нещо, което да ме впечатли. Наличието на писани правила е рядкост, а задачите за самата организация, обикновено вместо да се разпределят се струпват в ръцете на един човек. Често срещана практика е и да се назначава административен ръководител (най-често бивши военни), които могат да контролират реда, но не и да създават организация.
Следва квалификацията на персонала. Тук отговорностите са разпределени между работодателите и работниците. Една квалификация, обаче не се придобива за ден, седмица или месец. За да вложат средства и усилия, работещите трябва да имат стимул.
Стимулът и мотивацията, са следващите предпоставки за повишаване на производителността на труда. Каквото и да говорим, най-ефективният метод за стимулиране е заплащането на труда. В тази връзка, какво мотивация биха имали хора, които работят дори на модерна поточна линия, при условие, че възнаграждението им е близко до минималната заплата?
Някой може да каже, че тези хора сами са си виновни, защото са се съгласили да работят при това заплащане, но за много малки градчета хората просто нямат избор. Там оборудването обикновено е от миналия век, а методите за повишаване на резултатите, е единствено в полагане на извънреден труд. Това няма нищо общо с повишаване на производителността, но е евтино.
Сигурно може да се добави още, но и това е достатъчно, за да се види, че производителността на труда в една фирма, зависи единствено от собственика и е негова отговорност. В този смисъл воплите, че производителността на труда в България, е ниска е смешен. Смешни са и твърденията, че българите сме извънредно мързеливи и неквалифицирани. Почти всеки, напуснал страната доказва, че единствената причина за проблемите ни са условията тук.
Всички сме чували за моркова и тоягата. Да, това работи, но хората не са магарета. Освен това, дали един морков, или дори хиляда биха накарал магарето да преплува океана? Дали една тояга, или сто, могат да го накарат да тича с двеста килиметра в час, с товар от един тон на гърба му?
В този ред на мисли, производителността на труда зависи изцяло от организацията и условията, които са осигурили работодателите. Тя не е свързана с икономическите условия, не е свързана и със законите. При излишък на робатна ръка, не е свързана и с изпълнителите. Да не говорим, че връзката с минималната работна заплата, съвсем я няма.