На трона на едно малко царство се възкачил нов Цар и още на следващия ден започнал да променя закон след закон.
Законите в царството били променяни и преди това хиляди пъти от хиляди царе, но този път хората настръхнали и започнали да протестират. Протестирали и с право. Как да не протестират против такива закони:
Забранявам всякакви разисквания за състоянието на царството!
Забранявам всякакви планове и мисли за бъдещето!
Забранявам всякакви критики срещу каквото и да е в настоящето!
– Не може така! - възмущавали се хората в царството. – Този нов цар иска да ни отнеме свободата. Може да нямаме много, но ако загубим свободата си, няма да имаме нищо.
Възмущавали се хората и дори взели да се бунтуват.
– Не може така! – рекли на Царя старите царски съветници. – Законите не трябва да се пишат така!
– А как? – попитал новият Цар.
– Ето така! – усмихнали се съветниците.
На другият ден Царят отменил всички издадени закони и обнародвал три нови:
Грижата и отговорността за настоящето и бъдещето на всеки поданик на царството е единствено на Царя.
Царят, жертвайки цялото си време, се ангажира да мисли за всичко, да планира и анализира всичко вместо своите поданици.
Всеки, който попречи по какъвто и да е начин на Царя да изпълнява благородните задачи възложени му в предишните два закона или оспори действията му, се наказва със смърт.
Още същия ден хората се успокоили и животът в малкото царство потекъл, както преди...
Няма коментари:
Публикуване на коментар