Път

Преди много години, зад девет планини в десета имало едно едно царство. Царството било голямо и силно, а Царете му мислели, че всичко на този свят е създадено само за да им служи.
Царството граничело с друго, което било малко и слабо, но пък през него минавал важен път. Това не било дори истински път, защото в по-голямата си част представлявал тесни каменисти пътеки, край които безмилостни разбойници дебнели за плячка. Пътят минавал през пустиня, в която пясъците го затрупвали всеки ден, през реки, които нямали брод и планински проходи, в които и лятно време снегът не се топял. Въпреки това обаче ден и нощ кервани с търговци минавали по този път, карайки стоката си към пазарите на много царства.
Това дразнело Царят на голямото царство и един ден той решил, да промени нещата. Наредил да построят нов път в неговото царство. Път, който да бъде прав, като стрела, удобен и сигурен.
Пътят бил построен бързо и нямало друг като него никъде другаде на земята. Бил широк, удобен и прав от хоризонт до хоризонт, но...
Пътят бил прекрасен, но много малко хора го използвали. По него минавали месни хора, но керваните с търговците продължавали да използват стария път. Затова Царят наредил да поканят водачите на керваните. Лично ги развел и им показал всички удобства, които имал новия път.
– Чудесно! Превъзходно! Впечатляващо! – похвалили го гостите.
– Благодаря! – зарадвал се Царят. – Надявам се, че след като видяхте новия път, вече ще минавате с керваните само по него.
– О, не! – поклатили глава търговците. – Хубав е, но не е нашия път. За нас път е нещо, което започва там, откъдето ние ръгваме и завършва там, където ние искаме да отидем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар