Седмицата 49

Още е есен и седмицата беше мъглива и дъждовна. Някои казват, че есента е тъжен сезен и ги подтиска, но голите клони и тъмното небе ме изпълват съмо със спокойствие. Есента е просто край на един цикъл.

През седмицата прочетох един текст за уморените от живота хора. Да си призная, не разбрах, защо толкова го харесват. Ставаше въпрос основно за хора, които сами са избрали пътя си. Сами са избрали пътя си и могат да го променят отново сами.
Ами останалите? Тези, които никога нямат избор. Тези, които са уморени, но не могат да си позволят да си тръгнат. Тези, за които дори есента не е време за почивка. Ами гези, които са уморени от живота, още от раждането си?
Края на есента е. Време е за почивка. Почивка до началота но другия цикъл на живота. Обаче, както и сред хората, някои цветя не признават това.