и пот студена е избила на челото,
а мраз пронизва като нож
гърдите, дето е сърцето.
Когато облак скрие слънцето
и слепи са за красота очите,
Когато слеят се земята и небето
и няма ги луната и звездите.
Когато се продънят небесата
и сняг затрупа всички пътища,
Когато слеят се в едно лицата,
приличащи на страшни сънища.
Тогава...
Тогава не заспивай зимен сън,
излез навън и не търси пъртина.
Върви напред,
върви, върви...
Върви и остави
студа да хапе бузите
и да щипе очите ти.
Върви напред,
върви, върви...
Върви докато срещнеш две очи,
които ще те стоплят.
Върви напред,
докато срещнеш две очи.
Очи, в които се стопяват
всичките снежинки на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар