Седмицата 51 2015

Седмицата ми премина в очакване на приключването на работната година. Това вече е факт, но в момента няма сили да се зарадвам. Всичко ми е в мъгла.


Обаче слънцето винаги пробива мъглата и два дни с дълги разходки, ми върнаха настроението.


Студено е, но когато съм навън не го усещам. Дори гледката на изсъхналите тръни успява да ме стопли.


Или пък светлината събрана в изсъхналите по храстите плодове.


Имах планове за почивните дни, но ги отлагам. Другата година ми се струва далечна и нереална. Също като отражението на света в студените води на реката.


Зимата и снегът още ги няма, макар че всичко в природата се е подгатвило отдавна за тях. Само мъховете нехаят. Трябва им само малко светлина и влага, за да се събудят за живот.



Не успях да видя бялата чапла, но рибарчето редовно прелита наоколо. Всъщност са поне две, но заедно с водните косчета са станали плашливи и предпазливи.Снимката е от около 50 метра, но не губя надежда, че рибарчето някой ден ще ми позира, поне за една хубава снимка.


Също като този кълвач. Рядко съм виждал кълвач, кацнал така.


И още няколко снимки на птици.



1 коментар:

  1. Не мога да спра да се възхищавам на тези снимки, прекрасни са просто!
    Честита Коледа!

    ОтговорИзтриване