Ако в края на някой ден, в който небето не е плътно покрито с облаци погледнете към залеза, ще видите...
Не! Не гледайте в слънцето! Не се любувайте и на обагрените във всички цветове на червеното пухкави облачета! Погледнете малко по-надясно!
Да, видяхте го. Прилича на невзрачно малко облаче, безформено и със съвсем обикновен бял цвят, но ако го виждате, сте късметлия. Не на всеки човек е дадено да вижда мястото, където се намира Страната на приказките, а тя се намира точно там. Там оживяват всички приказки, там живеят и приказните герои.
В далечината, сред високите планини покрити със сняг живее Снежната кралица. Вляво, покрит с бръшлян и полуразрушен е двореца, в който Спящата красавица чака своя принц. В гората наблизо е къщичката на баба Яга, а по близките хълмове са пещерите, в които змейовете крият отвлечените принцеси. Вдясно живеят великаните, а централното място е отредено за замъците на магьосниците и феите. В далечината, близо до големия дворец с трите кули живее Пепеляшка, а в езерцето пред къщата ѝ квака жабокът Принц.
Обикновено, когато се случва някоя приказка, цялата страна е под напрежение. Дори героите, които не участват в нея, стискат палци, приказката да завърши с щастлив край, както е редно.
Обаче така е през пролетта, лятото и есента, а сега вече е зима. През зимата приказки няма. Всички приказни герои почиват край печките и очакват с нетърпение идването на Коледа.
И като стана въпрос за Коледа, забравих да ви покажа едно от най-важните места – къщата на Дядо Коледа. Тя е онази голяма дървена и безформена постройка, намираща се точно пред вас. Сигурно не сте ѝ обърнали внимание и с право. Къщата не е нищо особено, дори за стандартите на Страната на приказките, в която строителите и архитектите са добри само в думите, но не и в делата. Помислете само кой нормален архитект би настанил елените точно над работилницата на джуджетата? Личните покои на Дядо Коледа пък са във високата крива кула и горкият старец всеки ден се поти по безбройните стъпала нагоре и надолу.
Плановете на къщата обаче са най-малкия проблем, защото точно днес в къщата се случва нещо извънредно. Едно от джуджетата изскочи навън и тичайки с всички сили към центъра на Страната на приказките, се развика с всички сили:
– Снежанка я няма! Снежанка изчезна и Коледа няма да има!
– Снежанка... Снежанка ли? Че коя беше тази? – попита баба Яга, но джуджето не я чу.
– Снежанка я няма! Изчезнала е и никой не знае къде – крещеше то и по бузите му се стичаха сълзи.
– Е, чак пък никой да не знае. Намерила си е някой млад принц и е забягнала с него. Крайно време беше. – захилиха се три одъртели принцеси, които никой принц не харесваше. – Ами, да! Какво ще прави младо момиче като нея при грохнал старец, който дори няма постоянна работа?
– Хей! Защо всяваш паника? – развикаха се седемте джуджета. – Снежанка не е изчезнала! Днес пак е яла от паничката на Понеделник, пила е от чашата на Сряда и е спала в леглото на Четвъртък. Аааааа... О, заа онази ли Снежанка става въпрос? Това вече не е наша работа. Това не е нашата приказка и не ни интересува!
– Искам да направя изявление! – изръмжа големият Лош вълк. – Не съм я изял аз! Ям само Червената шапчица и баба ѝ.
– Ние също декларираме, че нямаме нищо общо – обадиха се и змейовете. – Не отвличаме Снежанки! Не наш тип!
– Снежанка, Снежанка... Няма ли някой да ми каже, коя беше тази? – не спираше с въпросите баба Яга. – Вече съм на години и няма как да помня, кого съм изяла и кого не.
– Не си я изяла – опита се да я успокои Черният магьосник. – Тази Снежанка никога не би отишла сама в гората. Освен това не вярва в магии и няма начин, някой от нашите да я е омагьосал.
– Аз май я видях – замисли се жабокът Принц. – Мина оттук вчера и дори ме целуна, но нищо не се случи. Гадост! А твърдеше, че е принцеса„
– Принцеса ли? Как пък не! – съскаха трите одъртели принцеси. – Та тя дори няма замък! Освен това не знае нито един от модерните танци, а в обноските ѝ няма и идея за изтънченост. Ако старецът не я влачеше със себе си в Коледната нощ, никой нямаше да знае за нея.
– Така е! - съгласиха се всички. – Много шум за нищо, а тя дори няма собствена приказка.
Джуджетата си тръгнаха, но суматохата не намаля. От всички страни се стичаха приказни герои и оживено коментираха случката. Никой не беше виждал Снежанка и не знаеше нищо, но пък всеки имаше свое обяснение за случилото се.
– Чудесно! Заинтригувахме цялата Страна на приказките. Вижте? Дори мечките вместо да спят зимен сън, са долу и коментират.
Дребният човек със златни очилца и скъп костюм, се беше ухилил до ушите и доволно потриваше ръце. Гледката която виждаше през прозореца, го караше да се чувства горд и дори велик. Досега никой не беше успял да събере на едно място всички или поне повечето приказни герои.
– Не разбирам! – обади се Дядо Коледа, гледайки намръщено през прозореца. – Каква е целта на всичко това? Коледа наближава и нямам време за глупави шеги.
– Това е PR, старче. – засмя се човечето. – Ще ни донесе добра реклама, слава и пари. Днес всеки приказен герой се нуждае от реклама, дори и Дядо Коледа.
– Аз не! – сви вежди Дядо Коледа. – Не зная кой те доведе, но когато науча ще си получи заслуженото. Върви си веднага и не ми пречи, да си върша работата. Снежанке, изпрати госта и ми донеси списъка за подаръците. Трябва да го проверим още веднъж. Снежанке! Докога ще те чакам?
– Дядо Коледа... – пристъпи неуверено напред едно от джуджетата. – Трябва да ти кажа нещо, но не зная как. Снежанка я няма. Никой не я е виждал от три дни.
– Наистина ли? – ококори се човечето. – Но, това е чудесна новина! Знаех, че сам талантлив и майстор в професията си, но сега съм сигурен, че съм гениален. Чакайте! Какво правите? Спрете моля! Насилието не е цивилизован метод и не ви отива! Не ме удряйте, моля! Защо?Нали всяка приказка трябва да има щастлив край... Нали?
