Кума Лиса

Разхождам си се аз и виждам срещу мен Кума Лиса. Върви наперено с поклащаща се походка, а опашката и се поклаща в такт. Вижда ме и се усмихва до уши и заситня към мен.
-Здравей! Направо съм очарована, че те виждам! Да знаеш колко добра работа ми свърши онзи ден. Много ти благодаря! Похвалих те и на Лъва, да знае, че може да разчита на теб. Само, че той май нещо ти е сърдит. Сигурно Мечката и Вълкът са му говорили лоши неща за теб. Нали ги знаеш какви са. Не могат да се понасят, но щом трябва да направят лошо на някой, веднага влизат в съюз. Ти не се тревожи! Аз съм на твоя страна и ако има проблеми ще те защитя!
Слушам я и някакво съмнение ме гъделичка, защото преди 10 минути съм се разделил с Лъва и останах цял. Опашката на Кума Лиса, обаче се люлее пред очите ми и се чувствам, като хипнотизиран.
Когато се опомням тя вече е отминала и с поклащаща се походка е продължила нататък. Опашката и се поклаща в някакъв омагьосан такт и не мога да откъсна очи от нея. Виждам, че от някъде се появява Мечката и Кума Лиса, бодро се запътва към нея. Върти опашката и започва да реди на висок глас:
-Здравей! Направо съм очарована, че те виждам! Да знаеш колко добра работа ми свърши онзи ден. Много ти благодаря! Похвалих те и на Лъва, да знае, че може да разчита на теб. Само, че той май нещо ти е сърдит...
Мечката слуша, застинала с отворени уста и широко отворени очи.
А опашката се люлее в омагьосан ритъм...

Разхождам си се аз след около месец, а срещу мене усмихнат до ушите си подскача Заекът.
- Какво си се захилил?- питам аз.- Обикновено изглеждаш все едно са ти потънали гемиите.
-Не чу ли вече? Кума Лиса го е закъсала здраво. Най-после се случи. Беше ми омръзнало хем да ме тормози всеки ден, хем да настройва другите срещу мен. Чакай да ти разкажа, че не ме сдържа.
Отишла Кума Лиса един ден за грозде. То било ниско, не като в приказката и се наяла до пръсване. Хубаво, ама точно тогава щракнал капана и я хванал за опашката. Дърпала се, дърпала се и накрая се освободила, но опашката останала в капана.
Побягнала и се скрила в дупката си. Цяла седмица не излизала, докато заздравяла раната. Едва изчакала да оздравее и хукнала първо при Лъвът.
-Здравей! Направо съм очарована, че те виждам! Изглеждаш прекрасно, но да знаеш вчера Мечката, какви лоши неща говори за теб!
Само, че вместо да я изслуша, Лъвът я халосал с лапа и и обърнал гръб. Претърколила се тя няколко пъти, станала изтупала праха и хукнала при Мечката.
-Здравей! Направо съм очарована, че те виждам! Преди малко видях Лъва. Само да знаеш, колко ти е ядосс...
Получила тупаник и от Мечката и седнала на пътеката да си облизва раните. От там минавал Вълкът и като го видяла, хукнала и към него, но забелязала лошо пламъче в очите му и сменила посоката.
Така и не разбрала, че докато я нямало Лъвът, Мечката и Вълкът си поговорили и си изяснили нещата. Та вече навсякъде в Гората цари мир и разбирателство. Само за едно ме е яд.
-За какво бе, Зайо?
-За какво ли? Защото толкова години все същата си беше, ама всички и гледахте опашката и и вярвахте. Значи не е важно, какви ги вършиш, а как си въртиш опашката. Аз ако я развъртя и моите ли глупости ще слушате с отворени уста?

Продължавам разходката усмихнат. Само за едно ме е яд.
Хората няма опашки. Защо тогава сме толкова податливи на приказките на Кума Лиса? Гледаме я с отворена уста и търсим с поглед несъществуващата опашка.
Дали причината е в опашката или в нас самите?

...