Разходка

Вече трети ден вали и снегът е покрил всичко. Под бялата покривка не личат разбитите улици и боклука разхвърлян на всякъде.Дори олющените фасади на сградите не изглеждат толкова зле. Природата е най-добрия художник. Кристо ряпа да яде.

Обичам това време. Тихо е. Дори ако се заслушаш, може да ти се стори чуваш как падат снежинките. Под обувките снегът леко скърца в такт с крачките ти, а студът те кара да се чувстваш жив. Оглеждам се в една витрина покрай, която минавам и виждам Снежният човек. Махам му за поздрав, а той тръска глава, сваля снежната си шапка и ми се струва, че заприличва на мен. Може и да ми се е сторило, но май нормалните хора по това време са в къщи пред печките.

От утре тази картина няма да е същата. Започва работната седмица. Ще се юрнат снегорините и ще направят пъртини. Ще нахвърлят сгурия и сол и само след ден вместо, бялата пелена ще вървим сред реки от кал. Ядосани на живота си шофьори ще профучават и ще броят, колко нещастника са опръскали, а жертвите ще ругаят и виновника и времето.

Днес обаче е тихо. Вече трети ден вали и снегът е покрил всичко.
Тихо е...