Беше просто една дървена кутия. Изработиха я в кооперацията в едно малко селце и я нашариха с фолклорни мотиви. Лакираха я с безцветен лак и тя заблестя на светлината. После залепиха на дъното ѝ хартиен етикет с цената и я изпратиха в магазинче за сувенири.
Престоя там една година, но никой не я хареса. Другите стоки имаха късмет и заминаха по целия свят, но тя не се разсърди. Не можеше, защото беше само една дървена кутия. Кутиите, нямат чувства. Не могат да се обидят или разсърдят, не могат и да изпитат щастие.
Обезцениха я и я преместиха в друг магазин. На дъното ѝ, в дървото откриха малко тъмно петно, но не това беше причината да не я купи никой. Тя нямаше късмет.
Кутиите имат ли късмет?
Престоя в новия магазин няколко месеца, докато един ден, една ръка я пое. Повдигна я, отвори я и после я подаде на продавачката.
Опаковаха я в плътна бяла хартия и когато пак я огря светлината, беше в малка стая. Слънцето галеше цветята на прозореца и няколко слънчеви зайчета се гонеха по тавана, но кутията не виждаше нищо. Кутиите не могат да виждат.
Поставиха я в едно чекмедже и я забравиха. Само понякога една нежна ръка я отваряше и поставяше по нещо в нея. С времето нещата се увеличаваха. Снимка, листче хартия, изписано ситно, едно блестящо копче и изсушена между страниците на книга маргаритка.
Понякога отваряха кутията, но не оставяха нищо. Странно, но след тези мигове, кутията изглеждаше по-пълна и капака ѝ се затваряше трудно.
После дълго време никой я отвори. Чекмеджето стоеше затворено, но кутията не разбираше това. Времето за нея не означаваше нищо.
Минаха години и един ден чекмеджето се отвори отново. Една ръка вдигна кутията, понесе я през стаите и я занесе на тавана. Там, върху един покрит с прах шкаф я оставиха и после забравиха.
На тавана рядко се качваше някой. Само слънцето влизаше по обед през капандурата. Лъчите му огряваха за кратко кутията, но тя вече не блестеше. Лакът беше потъмнял, а шарките не личаха под пластовете прах.
След година, един ден в началото на пролетта, малко паяче се спусна от тавана и тупна върху капака ѝ. Приземи се меко, но застина уплашено. Вътре в кутията се чуваха звуци.
Чуваше се смях на дете, воя на зимния вятър, чуваше се барабаненето на пролетния дъжд върху покривите. Един нежен глас пееше тъжна песен, прекъсваше и започваше отначало...
Паячето побягна без да се замисля. Паяците не мислят.
Кутиите също не могат за издават звуци. Спомените съхранени вътре, забравени от всички, бяха заживели свой живот.
Под тежкия капак се преплитаха любов и омраза, щастие и тъга, приятелство и предателство. Спомените се сливаха, разделяха и рисуваха по стените нови и нови картини.
На другия ден някой се качи на тавана. Полута се и после погледът му попадна на кутията. Една тежка ръка избърса праха и повдигна капака.
Вътре беше тихо. Само копчето проблесна за миг. Ръката несръчно го вдигна, но го изпусна. То се изтърколи и скри в ъгъла, а ръката махна след него, но не го потърси. Бутна ядосано кутията и тя падна на пода. Капакът се отвори и от вътре излетяха спомените. Като уплашено птиче ято се събираха и разпръскваха в тясното помещение. След това се стрелнаха през прозореца и не се върнаха никога.
Кутията остана на пода. Не разбра, какво се е случило. Кутиите не разбират тези неща. Беше празна и само на дъното ѝ в дървото, беше останало едно тъмно петно.
Беше празна...
Такъв е животът :-( И човекът събира спомени, по-често преглежда хубавите, понякога го навестят лошите и той бързо, бързо ги пропъжда... Но с времето всички избледняват,изкривяват се и се разтварят в ежедневието...
ОтговорИзтриванеКакто винаги- чудесно!
ОтговорИзтриванеА самата кутия също е спомен....преди малко въртях в ръцете си едно старо, джобно ножче :)
:) Сигурен ли си, Влади?
ОтговорИзтриванеАз пък си мислех, ако можеха да говорят ... :)
Малко тъжно ми стана, за праха и за забравата.
ОтговорИзтриванеВсъщност нищо не е загубено, пазителят на спомени е някъде там, трябва само някой да го потърси:)
Страхотен разказ!
Негативизъм рано сутрин, учудваш ме.
ОтговорИзтриванеНапомни ми малко за кутията на Пандора, не знам защо.
Пък и да беше само кутията, колко вещи забравяме така... нарочно...
Прелестно :))).
ОтговорИзтриванеСетих се за една друга кутия, тази на Пандора и как все пак нещичко останало на дъното й. И в тази има петънце надежда, заложено в дървото.
Такъв полет на мисълта.....
ОтговорИзтриванеНакара ме да погледна живота през очите на един ключодържател от детството ми... О ключодържателите нямат очи
Спомените от кутията можеш да изхвърлиш, но от флашката трябва да изтриеш :)
ОтговорИзтриване...А в интернет са почти безсмъртни... с това трябва да се внимава :-)
ИзтриванеМоята кутия са моите мисли не мога така лесно да ги сложа на тавана.
ОтговорИзтриванеВсички имаме такива "кутии"
ОтговорИзтриванесъс спомени:)
Някои от тях искаме да са на тавана, други, да не изчезват никога..
Лошото е, че те са минало,
а ние трябва да живеем днес, в настоящето:))
Благодаря за чудесния разказ! Знаеш ли - спомних си един мой стих, сложен в една дървена кутия и захвърлен на... тавана. Сега се съживи в мен. Ще го споделя скоро в блога си!
ОтговорИзтриванеКутията за спомени, понякога прераства в гардероб за спомени, друг път в таван за спомени... Хубаво е, когато любопитни лъце и очи стигнат до спомените; когато те си стоят самотни някъде, е тъжно.
ОтговорИзтриванеВсъщност спомените имат значение само за самия теб. Губейки смисъла, се опитваме да си го придадем, съхранявайки предметите свързани със събитията, които ни се иска да са нашия смисъл...Е, кутията е празна. Смисъла не е в спомените. А къде ли е?
ОтговорИзтриванеВсе се заричам да влизам по-често тук.Сега ми е трудно да отговоря на всеки. Намерих кутията на тавана. беше просто една празна кутия, но може да бъде и кутия за спомени и Кутията на Пандора. Какво ли не прави човешкото въображение.
ОтговорИзтриванеОт началото мисълта ми се връщаше към една книга - "Градът на сивите птици" Жалко, че я дадох и я изгубиха... Исках да я направя почти безсмъртна :-)
ИзтриванеКутиите можем да ги качим на тавана, да забравим за тях, но спомените не можем толкова лесно да изоставим. :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за чудесния разказ!
ОтговорИзтриванеСтава ми прашно и едновременно топло. Спомних си за много любими изоставени неща и всички спомени свързани с тях.
@bampi, дали в кутия или в нас спомените живеят свой живот, но май това не е нашият.
ОтговорИзтриване@Preor, благодаря за оценката. Следя те отскоро и твоите разкази ми доставят букет от емоции.
Някък ми стана тъжно като прочетох публикацията ти Владо,все си мисля,че и предметите имат души и трябва да им се обръща повече внимание...
ОтговорИзтриванеПоласкан съм, защото съм ти фен :-)
ОтговорИзтриванеОтново ще изкажа възхищението си и ще добавя:
- С нетърпение чакам нещо ново :-)
Лека и спокойна нощ.
"След години, откъм стълбите се чуха леки стъпки.Едно женска фигура в разцвета на младостта си се очерта на фона на приглушената светлина на тавана.Погледът и се спря на търкулналата се на пода кутия.Наведе се, пое я в ръцете си и и се усмихна.Притисна я до гърдите си.Точно от такава кутия имаше нужда. Отнесе я в стаята си и я постави на най осветеното място върху тоалетката си.Вече знаеше за какво ще я използва. Написа на малко листче думичката "Любов", сгъна го на четири и го пъхна в кутията.Това беше първото и желание.Кутията трепна, по стените и се разля топлина.За първи път почувства нещо.Чувството и хареса и изпита огромна благодарност към жената.Реши, че от днес, ще прави всичко възможно, за да сбъдва желанията, които жената записваше на листчета и слагаше под капака и!Нарекоха я "Кутията на късмета" Кутията заживя нов живот.Вече имаше своя мисия и се чувстваше полезна.Предаваха я от поколение на поколение, и тя им служеше предано, защото беше повярвала в доброто."
ОтговорИзтриванеБлагодаря,Влади!