Цар и царедворци

Преди много, много време, някъде зад девет планини в десета имало едно царство.
Така започват всички прикази, така започва и тази. Понякога така започват и истински истории, но кой може да каже, кое е истина и кое не...
Както всяко царство и това си имало Цар. Не бил бил обикновен цар. Нямал си корона и трон, но царете са царе не защото имат корона, а защото си имат царство. Може да е бедно, може да е малко, може да е всякакво, но трябва да го има.
Освен царство, за да бъде някой цар, трябват и поданици. Може да са много или малко, може да са послушни или вироглави, но трябва да ги има. Нашият цар си имал и царство и поданици.
Не бил добър цар. Правел се на човек от народа, но мачкал недоволните и непослушните, а за останалите се сещал веднъж на годишно.
Щях да забравя! Освен царство и поданици, всеки цар си има и царедворци. Царедворците –това са хора, които се присламчват до царя и в замяна на послушанието си, получават облаги.
Годините минавали, царят си царувал, но хората недоволствали. Не харесвали Царят, не харесвали законите, не харесвали животът, който водели.
Един ден се събрали и отишли при един мъдрец. Попитали го какво да правят, за да оправят царството. Той погладил брадата си, усмихнал се под мустак и им поръчал да си сменят царя. Взел си наградата и се зачел в книгите си.
Речено-сторено. Сменили царя с нов и три години празнували. После се огледали и за своя изненада установили, че нищо не се е променило. Животът пак бил тежък, законите несправедливи, а новият цар се бил охранил и приличал на предишния.
Пак се вдигнали хората и право при мъдреца. Поискали отново съвет, а той погладил брадата си и пак им препоръчал да сменят царя. Пак им прибрал парите и изпращайки ги, пак се усмихнал на нещо.
Послушали го отново хората и намерили нов цар. Сложили го на тронът и зачакали промените. Чакали, чакали, но нещата продължавали по старому.
Вдигнали се разгневени и право при мъдреца. Поискали си парите, обратно.
Мъдрецът им ги върнал, без възражения, погладил си брадата, усмихнал се и кротко попитал:
-А сега какво ще правите?
- Не знаем.- отговорили хората. –Не става така. От лош късмет ли, или пък не гледаме добре, но който и да сложим за цар, нещата все на зле вървят.
-Не, че ми е влиза в работата, но като сменявахте царят, някой сети ли се да смени и царедворците? Защото царете идват и си отиват, но царедворците са вечни.
-Сетихме се, как да не се сетихме, ама бива ли цар без царедворци. Като сменим старите, новите и те се охранват и животът пак става тежък. Дай ни съвет как да го променим.
-Ако бяхте попитали как да подобрите животът си в началото, щях да ви отговоря. – усмихнал се мъдрецът. -Само, че вие питахте за царството. Сега вече не се нуждаете от съвет. Верният отговор е пред очите ви, просто трябва да ги отворете.
-Разбрахме, учителю!- радостно отговорили хората.- Трябва да си върнем първият цар! С него поне бяхме свикнали.
Мъдрецът не казал нищо. Останал така, застинал с отворени уста и ръка на сърцето...

Имало едно време едно царство. Не било нито голямо, нито малко. Нито бедно, нито богато. Имало си и цар и царедворци и поданици. Имало едно царство...

.