Някога преди много години в една далечна страна се родило момче. Не било принц. Родителите му били най-обикновени хорица.
Спазвали законите, плащали си данъците и от сутрин до мрак, превивали гръб за насъщният. Животът им бил труден и най-голямото им богатство било уважението на приятелите.
С раждането на детето се сдобили с още едно богатство.
Детето растяло жизнено и будно. В сърцето си носило само добро и било достоен наследник. Без да има грижите на възрастните, приемало светът с усмивка и той му отвръщал със същото.
Един ден, обаче детето се срещнало с неправдата. Друго дете му взело играчките му. Направило го нарочно и се изсмяло в лицето на слисаното момче. То се оплакало на родителите си, но те не могли да направят нищо. Бащата на другото дете бил местен големец и законът не важал за него.
-Успокой се, моето дете!- казала майката на момчето.- Важното е твоята съвест да е чиста. Един ден, всеки си плаща за всичко.
Детето преглътнало сълзите и запомнило думите.
След години пораснало и в светът на възрастните, още много пъти срещало неправдата. Всеки път, когато се сблъсквало с нея, си спомняло думите на майка си:
-Един ден, всеки си плаща за всичко.
Спомнило си ги, когато крали, били и лъгали. Тогава си повтаряло думите, обръщало гръб на лошите хора и продължавало напред.
След време момчето, вече мъж се оженило и на свой ред имало дете. Научил и него на същото:
-Един ден, всеки си плаща за всичко.
Минали години и дошъл и краят. Мъжът умрял и се озовал на небето. Определили му място в Рая и бил възнаграден за мъките си.
Гледал с възхищение наоколо и се възхищавал на красотата и спокойствието. Всичко било подредено и точно.
-Ех!- казал си мъжът.-права беше мама.- Един ден всеки получава отплата.
В този миг, усмивката му замръзнала. Видял познато лице. Било на лихвар, който съсипал животът на много хора.
Още преди да се съвземе от шока, видял друго познато лице. Било на крадец, който не се свенил да открадне и от дете.
И още и още..
Виждал лица на хора, които в стремежът си за богатство, биели убивали и крали.
Съсипан човекът се обърнал към един ангел и го попитал, защо тези хора са тук.
-Какво да ти кажа?- почесал се по главата Ангелът.- Всеки си плаща...И в този свят всичко се плаща. Как мислиш, че се поддържа това място?
...
.
А не се знае. Още никой не се върнал от там да каже.
ОтговорИзтриванеВладо, един въпос : А на теб някой плати ли ти да напишеш това, пък и други работи.?!
ОтговорИзтриванеЗнам, ще кажеш, че това го правиш в свобадното си време ,а ходиш на работа и се издържаш...
Не ти ли е минавало през ум,че може да дойде време,(а защо не ТАМ вече да е дошло:))), когато и където всеки ще прави нещо за всеки и никой няма да плаща за поддръжката ?! :)
------------
Помисли малко- ние не се раждаме с идеята за цена :)))
И какво е разочарованието на детето като научи от възрастните,че ВСИЧКО се плаща, "Няма безплатен обяд" и пр. мъдрости:)))
Знам,че това е само приказка,но не приемам ,че в рая ще попаднат такива мошеници и изедници,а всичко там горе не се нуждае от комерсиализация,всичко е толкова съвършено:)
ОтговорИзтриване:) Добра притча!
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеГрубо и кофти, но факт.
Гадничко, дано си остане само приказка ):
ОтговорИзтриванеТази приказка май се различава от останалите ми.Краят можеше и да е друг.
ОтговорИзтриванеВсъщност за всичко в този живот всеки праща по някакъв начин и получава нещо насреща. Не е задължително да са пари.
Все пак имам причина да завърша приказката така. Колкото и да се опитвам да гледам оптимистично, не мога да не отбележа, че хората, за които околните не струват нищо, никога не плащат истинската цена. Не си плащат за лошото.Това виждам всеки ден и наистина е гадно.
Плащането би могло да е отложено. Или пък думата е възмездие... Всъщност само за хубавите неща се плаща предварително, при това не с пари...
ОтговорИзтриванеГадничко...Но най-вероятно си прав:-)
ОтговорИзтриване