Вратата се отваря внезапно и в стаята нахлува дребно човече. Усмихва се, настанява се удобно и гордо заявява:
-Имам идея!Зная, как ще продължи разговорът, но вече съм свикнал и подхващам от началото.
-Да имаш идеи е хубаво нещо. Аз самият често нямам никаква идея, особено когато са ми нужни. Когато са нужни, или ги няма, или пък идват едни от тези, които не вършат работа. Ще споделиш ли своята?
- Е, тя моята не е нещо специално, но върши работа.-Усмихва се заговорнически човечето.- Хрумна ми просто така между другото, докато си работех. Често ми идват такива идеи.
-Зная.- въздъхвам аз.-Като стана въпрос за работа, спомням си, че беше обещал за вчера, да свършиш една.
-А, онази ли?- усмихва се безгрижно човечето. -Ще я свърша днес. Тя работата не е заек, че да избяга. Идеите са друго нещо. Тях ако не ги хванеш веднага, често после никога не се връщаш.
-Така си е.-въздъхвам отново.- Дай да видим този път, какво е. Предполагам си го записал.
-Че защо да го записвам? Ти ще свършиш тази работа. Ще направиш там каквото трябва, че днес идеите са ценни и може някой да я открадне. Затова и идвам при теб. Имам ти доверие!
-Това не е моя работа, но поне ще ми кажеш ли каква е твоята идея?
Тук човечето се приближава и я прошепва на ухото ми.
-Гениална е нали?- гордо се надува дребосъкът.- Елегантно и интелигентно решение. На мен все такива идеи ми идват от малък. Както си седя и хоп, идеята идва. Усещането е невероятно. Не всеки има такова щастие.
-Че е гениална, гениална е.- този път се усмихвам аз. –Била е гениална и преди стотина години, когато е приложена за първи път. Гениална е и днес, защото се използва почти на всякъде по света.
-Знаех си!- възкликва човечето и сякаш се смалява.-Знаех си, че някой ще я открадне! Такава е съдбата на малките хора. Винаги някой ги измества и гази.
-Но това е станало преди век!- възкликвам аз.- Ти още не си бил роден. Как така са ти я откраднали?
-Нищо!- махва с ръка човечето.- Не се сърдя, а и ти не се занимавай. Не си виновен за нищо. Е, тръгвам си... До утре.
-А онази работа?- питам аз.- Мога ли да разчитам, че днес ще я свършиш?
-Разбира се!- оживява се човечето.- Аз нали съм обещал. Утре сутрин всичко ще е наред!
На другата сутрин, вратата се отваря внезапно и в стаята нахлува дребно човече. Усмихва се, настанява се удобно и гордо заявява:
-Имам идея!
.
Аман от идеи :)
ОтговорИзтриванеАман, да! :)))
ОтговорИзтриванеДнес освен всичко друго е и 1-ви април.
Ама май, вече не го тачим като празник, защото всеки ден стана такъв, само дето повечето майтап е на голо...Тия ,дребните човечета са големи оптимисти и майтапчии и имат заразителни идеи..:))
Хм.Пак си задълбал из неизбродимото.То май така и трябва.Кой може да каже къде е началото?
ОтговорИзтриване:-) като дребно човече да взема да се изкажа. и аз често имам "идеи" и като стъпка 1 едно време отивах в някоя библиотека. най-често откривах рафтче с книги по въпроса. след известно четене проверявах дали и аз мога да добавя нещо. сега първо разравям в нета.
ОтговорИзтриванеедно време един мой шеф казваше на всички с идеи: "Аз съм зад вас при едно условие. Който има идея - да запретне ръкави и да я осъществи."
та така за идеите.
@Руми, идеите са хубаво нещо, ако са с мярка.
ОтговорИзтриване@Кръстю,аз трудно се заразявам. Обикновено търся кусурите:)
@Николай, невинен съм. Просто четящите, дълбаят в себе си. Аз просто давам началният тласък.
@Aria, това за осъществяването е добър принцип:)Защото има хора,които не стигат никога до това. Иначе и аз понякога "имам идеи", особено когато не ми се работи:)
Хубаво е да има човек нови идеи. Колкото повече, толкова по-добре. Някои може и да не станат, но други да. За идеите съм. Хубави са тези, които идват внезапно, като просветление.
ОтговорИзтриване