Съчувствие

Момичето Аверик идва в България. Идва доведено от любов. Само, че тук след кратка среща с любимият, се озовава в български затвор. Донякъде има късмет, защото случаят се разчува. Хиляди хора се обявяват в нейна защита. Съчувстваме и искаме да помогнем.

Момичета на 12-15 години, тук в България всеки ден са принудени да проституират. Виждаме ги всеки ден. Жените обръщат гнусливо глави, а мъжете ехидно се подхилкват.
Момичетата нямат късмет. Родени са тук. Дори собствената им държава не ги защитава.

Кучето Мила е осакатено. Тук в България. Изверг е отрязал четирите му крака. Хиляди хора се възмущават, съчувстват и искат наказание за изверга. Кучето Мила го обичат и му съчувстват. Ще замине за Германия и ще има протези.

Хиляди деца и жени всеки ден стават жертвана домашно насилие.
Тук в България. На нашата улица, в нашият град, в нашата държава.
Тях никой не ги обича. Извергите, които всеки ден ги осакатяват физически и душевно, не ги наказват. Често дори са уважавани членове на обществото ни.
Жертвите...Жертвите няма да заминат за Германия. Нямат късмет. Родени са тук и никой, няма да ги защити.

На другият край на света става земетресение. Хиляди деца са в бедствено положение. Нямат ядене, дрехи и лекарства.
Хиляди хора в България искат да помогнат. Събират помощи и съчувстват на деца в нужда на другият край на земята.

Тук в България, не е станало земетресение. Хиляди деца нямат храна, дрехи и лекарства. Често нямат и родители. Всеки ден ги виждаме. Ровят в контейнерите с отпадъци, просят, дишат лепило, крадат.
Те нямат късмет. Те са тук в България. Няма да получат съчувствие и помощ. Не ги заслужават. Мръсни са и миришат.


Нарочно започнах с тези примери. Разликата в реакциите на подобни драми е фрапираща, нали? Мога да изброя още много.
Понякога се чудя, дали са истина твърденията, че времената ни правят по-жестоки и безчувствени. Казват, че с развитието на технологиите, хората стават все по-лоши.
Реакциите показват точно обратното. Днес реагираме бурно на събития и драми, далеч от нас, които преди половин век, щяха да са само поредната новина във вестниците. Преди още половин век, никой не би ги забелязал. Щяха да са нормално ежедневие.
Така, както днес не забелязваме нещата, които се случват в домът ни. Парадокс ли е това?
Не мисля. Причината да не реагираме се корени в чувството ни за вина. Никой от нас не е виновен за момичето Аверик, за жертвите на земетресението и за кучето Мила.
Виновни сме за другите неща. При всичките си знания, все още не можем дори да ограничим мъката, която е на всяка крачка около нас.
Пресмятаме всичко по-бързо и по-точно. Знаем отговорите на повече въпроси. Можем повече, защото ни учат да мислим логично.
Само, че знанията и логиката не могат, да компенсират недостатъците на обществото, в което живеем. Тук не можем да решим нещата с изпращане на пари и подкрепа във Facebook , форуми и блогове.
За това трябват години ежедневна работа, а залисани в ежедневните проблеми, малко хора могат да си го позволят.
Съчувствието поне е лесно. Не ни отнема време и енергия.
Дали обаче е достатъчно?

.

9 коментара:

  1. ех, Владо, ти пак пусна тази музика :-). защо, защо... ами... защото! ако кажем "а", ще кажем и "б", а после и цялата азбука някой ден. но с нещо е добре да се започне.

    казано честно, и аз се изненадах от обществената реакция за кучето. далеч по-малко - при обсъждания от тебе случай.

    знаеш ли какво ще ти кажа - търсИ човека! вероятно зад успешните каузи и акции просто се крие правилния човек, който успява да мобилизира повече хора във видимата сфера.

    а по поставените по-горе въпроси от тебе също работят хора. те са невидими.

    а иначе, и аз в един мой коментар споделих, че ако решим, можем да извадим България от кризата само с SMS-и, без да караме ББ да се морИ да търси решение.

    поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Съчувствие? Все пак е повече от НИЩО. Но недостатъчно. Важни са резултатите, макар и анонимни. Ако всеки излезе поне за пет минути на ден от Егото си, ще се получи!

    ОтговорИзтриване
  3. Успокоителното е , че все още съчувстваме. Ще бъде страшно, ако станем безчувствени.

    Ако след природно бедствие СМС-те са начин да се помогне на пострадалите , то за бедствията в обществото ни тази помощ не е достатъчна. Срещу катаклизмите в природата сме безсилни, но в катастрофите на обществото всички сме участници, дори с безхаберието и безучастието си.

    Убедена съм, че има стотици хора, които се борят ежедневно срещу проституцията на малолетни момичета и срещу малтретирането и домашното насилие. Хора, които търсят начин да осигурят нормален живот на изоставени и бедни деца. Работата на тези хора не е толкова атрактивна като откриването на нов обект или поредния полицеския екшън на черните маски, за да бъде масово отразена и подкрепена.

    Все още имам надежда, че обществото ни не е толкова студено и отчуждено, но допускаме да бъдем манипулирани. Допускаме да се чувстваме жалки и ограбени, свиваме се в себе си, загърбвайки основни и важни проблеми в живота ни. Естествено, че за разрешаването на тези проблеми има и финансова страна. Да, обществото ни може да помогне и със съчувствие,и със смс-си и , убедена съм, и с идеи и активност , но ако държавата не поеме частта от своята отговорност – накъде отиваме?!

    ОтговорИзтриване
  4. @Кръстю, не е,но все пак е нещо.
    @slavuncho, мисля,че е чувство за вина. Дали има конкретна причина за да се чувстваме така, няма значение.
    @Aria, аз пак ще питам защо. Защо няма да го направим.Защото повечето пари от SMS-сите ще се откраднат както винаги:( И пак ще се чувстваме виномни.
    @Lana, права си, но това е в бъдещето.Мисля,че някой ден всичко ще се подреди.
    @tiburon, а защо правим такава разлика между държава и общество. Държавата е структура направена от хората в нея със идеята да имат сигурност. Обществото се основава на неформални отношения.Може да влияе, върху междуличностни отношения, но не и да създава правила(закони). Мисля,че е по-ефективно да променим държавата.

    ОтговорИзтриване
  5. Владо, най-хубавото е, че все още съчувстваме, все още нещо е останало, все още има човещина. Колкото до това къде и как се проявяваме, отново проблемът се корени в "системата"- как да помогнеш на сираците, когато не те допускат, как да даряваш, когато от вратата те връщат?

    ОтговорИзтриване
  6. Хубава приказка каза, Владо, за.... вината. За съжаление е в големи размери в нашето общество. А когато човек се чувства виновен, той е малък, слаб, смачкан, беззащитен, жертва, не си търси правата...
    Виновен!
    ... затова няма сила , вяра, кураж да реагира. И се получава омагьосан кръг...
    Как се излиза от него ли? Ехххх, ако знаех отговора....
    Но все си мисля, че ако всеки един от нас опитва поне малко няма как да не се получи...

    ОтговорИзтриване
  7. ...Естествено, че не е достатъчно.

    ОтговорИзтриване