48 години

Ако някой ви каже, че е хубаво да си на 48 години, не му вярвайте. Разбира се, това е малко по-хубаво, отколкото да сте на 49 или 50 години, а няма сравнение с това, да сте на 64 години.



Не е хубаво да сте на 48 години. Съвсем не е като да сте на 18, 23 или дори 30. По-зле е и от това, да сте на 40 години и не се залъгвам.
Казват често, че човек е на толкова години, на колкото се чувства и наистина е така. Аз се чувствам на 48 и няма какво да направя по въпроса.
Днес трябва да ми е празник, но не съм в празнично настроение. Настроен съм за самоанализи и равносметки, но тръгна ли, се пълни само графата с минусчетата.

Годината беше лоша и не се лъжа, че следващата ще е по-добра. Не искам дори да гадая, каква ще е. Зная само, че каквато и да е, ще си е моята поредна година. Справил съм се и с по-лоши, имал съм и по-добри и ще имам. Цифрите са само начин да отброим времето, но то не се измерва с години, а с мигове. Миговете са важни, а все още имам достатъчно хубави мигове, за да се усмихвам.
Все още имам достатъчно добри мигове, за да се превърнат в приказка, разказана тук или пък изживяна, но хубава приказка.
Чудех се, дали да пиша тези редове, но реших, че си струва. Струва си, не за друго, а за да ви благодаря.
Благодаря, че ви има, приятели!