Системата за охлаждане на товарния отсек не работеше и нямаше шанс, да я оправи сам. Застраховката нямаше да покрие загубите, а Компанията не търпеше загуби. Налагаше се да спре на първата населена планета, а после да се надява, че стария двигател на кораба, щеше да компенсира закъснението.
Намираше се по средата на нищото , но ден два имаше малка планета, която според последните данни беше населена. Данните бяха от преди стотина години, когато за последен път, кораб на Компанията я беше посетил, но нямаше избор. Планетата би трябвало да има прилична атмосфера, хора и вероятно материали за отстраняване на повредата.
Името на планетата го разсмя, но беше срещал и по-странни. За пионерите пътуването до тази дупка очевидно е било доста вълнуващо приключение, за да я нарекат Планетата на пътешествениците.
Кацна без проблеми. Космодрумът беше празен с изключение на една ръждясала развалина близо до контролната кула и никой не го посрещна. Ефирът беше толкова тих, че ако не виждаше шляещите се наоколо хора, би се обзаложил, че планетата е необитаема.
Излезе, огледа се и се намръщи на едва доловимата миризма на застояло във въздуха. Ако тук някога наистина е имало пътешественици, това очевидно е било в далечното минало. Дано поне имаха необходимите за ремонта неща, защото част от товара вече намирисваше.
Тръгна към кулата, но преди да стигне до нея смени посоката. Личеше, че никой не беше стъпвал скоро там. Насочи се към група хора в далечината, надявайки се да има някой, който поне да го упъти.
Не му обърнаха внимание, дори когато се покашля силно. Спореха за нещо и макар, че разбираше думите им, смисълът на спора му се губеше. После в един миг погледите им се спряха на неговата особа и спора заглъхна.
-Здравейте! Имам нужда от помощ! - рече той.- Имам нужда...
-Всички имаме нужда от нещо!- прекъсна то най-едрият от групата. - Идвате точно навреме. Имаме спор, който продължава с години, без да можем да го разрешим. Нали не сте тукашен? Нуждаем се точно от такъв арбитър, вече никой не помни, кога за последно тек е кацал кораб. Нали ще ни помогнете?
-Не зная. Аз самия имам нужда от помощ. Трябват ми резервни части и вероятно квалифициран механик.
-Механици нямаме, но за частите няма проблеми. Имаме преобразувател на материя, който още работи отлично. Ще ви направи новите части за няколко минути. А сега към нашия въпрос. С какво е най-добре да се тръгне на пътешествие?
-Не разбирам въпроса? Освен това тази планета се нарича Планетата на пътешествениците„ Би трябвало да знаете всичко за пътешествията по-добре от мен. Щом планетата се нарича така, сигурно всички тук са пътешественици?
-О, да! Забравих, че не сте тукашен. Когато предците ни пристигнали тук, космическите пътувания са били още нещо необикновено, опасно и трудно. Пътували около сто години и когато пристигнали, не бил останал жив, нито един от тези, които тръгнали. Всички на кораби били родени на него. Били радостни и горди, с пътешествието, което осъществили и вярвали, че то е само началото на поредица от пътешествия.
Представяли се бъдещето, като едно продължаващо вечно пътешествие между звездите. Планетата не била нищо особено и мислели, че тя ще е просто временна спирка, преди следващото пътешествие.
Само че, не се получило точно така. Настанили се уж за кратко, но все отлагали следващото пътуване. Старите разказвали на младите за пътешествието и заедно кроели планове за ново. Правели планове, но винаги намирали причини, да отложат тръгването. Нещо повече, в цялата история на планетата, няма нито един човек, който да я е напуснал.
-Нито един?
-Да! Преди години тук е имало психолози, които твърдели, че постоянното говорене за пътешествия е просто начин, да скрием страха си от тях. Казвали, че дори името на планетата ни, е просто част от нашата фобия към пътуванията. Може би са били прави, защото не само никой от нас не е напускал планетата, а дори нея не познаваме добре. Не знаем дори какво има зад онези високи планини на хоризонта.
-Не мога да повярвам! Та планините се стига може би за час! Никой ли не го е правил?
-Всъщност един човек е бил там. Моят дядо един ден просто тръгнал. Не правил планове и подготовка, не проучвал маршрути. Просто тръгнал. Върнал се още същия ден. Стигнал до планините, но не видял нищо, което да си струвало, да продължи. Казал, че пътешествията били скучно, уморително и безсмислено нещо. Навсякъде света бил един и същ.
-Хм! Интересно е, но ще ви прекъсна. В Компанията не се интересуват от история и психология. Искат си доставките в срок и не прощават закъсненията.
-Извинявайте! Сега ще ви отведем до преобразувателя. Само ни отговорете на няколко въпроса. Наистина ли там горе има милиарди светове, като нашия?
-Дори и повече от милиарди.
-Наистина ли тези светове се движат в пространството един спрямо друг?
-Да!
-Нашита планета също ли се движи спрямо другите?
-Разбира се! Може да се уверите и денем и нощем в това, ако погледнете към небето.
-Значи нашата планета пътува, а ние които сме тук също? Пътуваме в безкрайната Вселена, дори когато не правим и крачка?
-Формално погледнато е така, но...
-О! Знаехме това! Бяхме сигурни! Всичко си идва на мястото. Планетата на пътешествениците пътува и ще пътува винаги, защото е част от най-голямото пътешествие, което може да съществува. Пътуваме! Пътуваме!
-Хей, хора! Психолозите не са били прави! Ние пътуваме! Ние сме пътешественици! Ние пътуваме!
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.