В едно царство, преди много години в две съседни къщи, в един и същи миг, се родили два момчета.
Бащата на едното от тях бил майстор ковач, а бащата на другото момче, търговец на жито. Семействата не били богати, но не били и бедни. Имали достатъчно, за да осигурят на двете момчета, щастливо детство, отлично образование и добър старт в живота.
Двете момчета играли заедно, учили заедно и дори белите правели заедно, но когато пораснали, пътищата им се разделили. Първото се захванало да помага на баща си в ковачницата, а второто усвоявало тънкостите на търговията в семейния магазин.
Всеки от родителите се стараел да научи сина си на всичко, което знаел и да го научи на своята философия за живота.
-Помни, сине! За човек най-важно е името! - учел сина си ковачът.- Създадеш ли си име на майстор и пазиш ли го, след това ще дойде и щастието, и славата и парите!
-Помни, сине! За човек най-важното са парите! - учел сина си търговецът.- Натрупаш ли достатъчно от тях, умножаваш ли ги всеки ден, след тях ще дойде и щастието, и славата и доброто ти име!
Двамата младежи усвоили бързо уроците на бащите си. Започнали свой живот, трудели се от сутрин до мрак, създали семейства, имали деца и внуци. Смеели се често, а понякога плачели. Били щастливи, но и страдали, а един ден...
Един ден живота им приключил. Починали в един и същи ден, в един и същи миг, както ѝ се родили.
Отишли на небето и докато чакали, да им дойде реда пред портите на Свети Петър, се заговорили.
-Приятелю, помниш ли какво ни учеха бащите ни? - рекъл единият.- Тогава всичко ми се струваше ясно, но сега се чудя. Как мислиш, кое е по-важно? Името или парите?
-Приятелю!- усмихнал се тъжно другият.-И аз съм се питал много пъти. Само че, нима това днес има някакво значение?
Няма коментари:
Публикуване на коментар