Парадокс

Понякога, особено когато ми е много натоварено и нямам време за нищо, умът ми внезапно, сякаш напук се задълбава в странични неща. Рови се в неща, които не са важни в момента, търси логика там където я няма. Търси и намира парадокси, задава въпроси и иска отговори, без да се съобразява, дали ме интересуват.

Тази седмица отново съм в такъв период. Този път задачата е тривиална. Отказал съм се отдавна да търся отговори на тези въпроси, защото няма надежда да получа отговор.

Какъв е смисъла на човешкото съществуване? Какъв е смисъла от моето съществуване?

Парадоксът е, че такъв няма. Съществуването човека и поведението му са огромен парадокс.

Повечето от нас по едно или друго време, са търсили отговора, но не са го намерили. Такъв няма, но никой не го признава открито. Вместо правим планове, гоним цели и задачи, измисляме си мечти и надежди, които да заместят отговорите. Някои вярват, че смисълът е да са полезни на близките си. Други вярват, че смисълът е да са полезни на всички хора в света. Трети заместват вярата си с религия, защото там отговорите не се опират на фактите, а на догмите.

Може би причината, мислите ми да се насочат в тази посока е свързана с религията. Наскоро препоръчах:

Писма от Земята на Марк Твен

Разказите там се приемат, като критика на религията, но всъщност съдържанието е много по-обобщаващо. Покрай критиката на религията, Марк Твен прави саркастичен анализ на човека, претенциите му за висше същество и реалните му дела и действия.

Това е много точен портрет на съществото наричащо се Разумен човек, поведението му и безсмислието на съществуването му.

Човечеството е съвсем незначителна частица от Вселената, но много хора и днес вярват, че Слънцето изгрява единствено заради тях, а Светът се върти около собствената им персона.

Наричаме се разумни, а разумът е от нещата, които най-малко ценим. Служим си с него по най-примитивен начин, за осигуряване на собственото си съществуване, продължаването на рода и го храним с дребни и безсмислени удоволствия. Нима това е смисъла?

Какво е направило човечеството, за да оправдае съществуването си извън рамките на собствения си вид?

След дълъг размисъл успях все пак да намеря нещо. Едно единствено нещо, което не би се случило, ако хората не съществуваха. Само едно:

Единственото нещо, което хората са направили и правят от както съществуват и е оставило следа, е унищожаването на собствената си планета.

Правим го упорито и целенасочено, като влагаме целия си разум и енергия в тази мисия.

Не е радостно, нали? Надявам се, да намеря друг отговор. Някой ден, когато не съм толкова уморен и изпълнен с песимизъм. Някой ден, когато не виждам в собственото си безсмислено съществуване най-големия парадокс на света.

Някой ден...