Имало едно време един умник. Не бил обикновен умник, а умник на умниците. Знаел всичко за всичко и не криел знанията за себе си. Ден и нощ давал съвети на другите хора, без значение за какво и дали те ги искат.
Давал съвети умникът, но имал един проблем. Понеже бил много умен, хората не разбирали, какво им говори. Не разбирали, какво им казва и какво ги съветва и правели точно обратното.
Умникът също не разбирал какво говорят хората. В редките мигове, когато не говорел, слушал хорските гласове, чувал думите, но не разбирал нищо от казаното.
Това го притеснявало малко, понеже бил умник на умниците, бързо забравял притесненията си. По-важното било да дава съвети на другите, без значение за какво и дали ги искали, без значение дали го разбирали или не. Чувствал се призван, да учи другите и го вършел с удоволствие.
Един ден, докато умникът както винаги давал съвети на хората, за свое учудване забелязал, че един от хората го разбира. Нещо повече, когато онзи заговорил, умникът също разбрал казаното.
Случило се било чудо. Умникът срещнал друг умник и то не какъв да е, а също като него, умник на умниците.
Зарадвали се двамата умници, та чак се прегърнали. После тръгнали заедно да дават съвети на хората, без значение дали са ги искали.
Хората отново не ги разбирали, а те също не разбирали хората. Само че, това нямало значение. Чувствали се призвани, да учат хората и го вършели с удоволствие.
-Знаеш ли какво, приятелю?- рекъл една сутрин единият умник на другия .- Добре, че те срещнах! Хубаво е да зная, че на този свят има друг човек, който разбира за какво говоря, а и аз него! Да си призная, понякога изпитвах съмнения. Нали съм умник, един въпрос ме мъчеше открай време. Щом никой не ме разбира, дали пък случайно причината не е в мене. Не може всички хора на света, да са глупави, а само аз да съм умник. Добре, че те срещнах и съмнението ми се разсея!
-Изненадваш ме приятелю!- отвърнал другият умник.- Мислех, че си умен почти колкото мен, но вероятно съм се лъгал. Един истински умник, никога не изпитва съмнения, дали е прав. Никога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар