Днес ми е ден за размисъл. Ден за размисъл за вчерашния ден, за днешния и за утрешния. Ден за размисъл за миналото, настоящето и бъдещето.
Днес ми е ден за размисъл, а може би не само за мен е такъв ден. Мисля, че няма смисъл да уточнявам, а и гостите, които влизат тук също не се нуждаят от пояснения, какъв ден е днес. Няма смисъл да казвам, че размислите ми не са свързани с утрешния фарс, а с едно събитие случило се около 886 година. Събитие, което всяка година отбелязваме на днешния ден избран да бъде Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.
Днес обаче не размислите ми не са свързани със създателите на нашата писменост, нито с често повтаряното твърдение, че българската просвета и култура са в криза, заради липсата на средства. Моето мнение е, че липсата на средства не е пречка нито за просветата, нито за културата ни. В човешката история липсата на средства никога не спирала творците и търсещите знание. Липсата на средства по-скоро е пречка пред комерсиализирането на културата и просветата, а наблюдавайки до какво води това в света, можем само да сме благодарни за безпаричието си.
Днес в деня за размисъл, се опитвам да си отговоря на въпроса, дали разбираме наистина, какво ни дава и задължава писмеността.
Хората и народите могат да живеят спокойно без писменост. Липсата ѝ не е пречка за директната комуникация между нас. Не е пречка и да вършим повечето неща, които изпълват ежедневието ни и са ни жизнено необходими. Нещо повече, дори човек да не може да напише или прочете нито една буква, това не е пречка да мисли, да мечтае, да обича и да мрази.
Когато българската държава е приела глаголицата, нещата не са били много различни. Често се тревожим за неграмотността на сегашните поколения, но в миналото дори след създаването на писмеността, нещата са били много, много по-зле. Единици са били тези, което са имали възможност за обучение и достъп до книгите. От писмеността са се ползвали много малко българи, предимно църковни и дворцови служители. Дори повечето от болярите, които са имали възможност, средства и време, не са могли да четат и пишат.
Тогава, защо ни е била писмеността?
Ами тя е била необходима и полезна за българската държавност. За държавността, която като народ никога няма да разберем, обикнем и оценим, защото сме свикнали да я свързваме най-често с недостойните хора, които са ни управлявали и ни управляват и днес.
А за хората в онези времена писмеността не е било нито полза, нито необходимост. Това обаче се е променило след векове, в тежки времена, когато въпреки бедността, жаждата за знания и творчество ни е превърнала във възроден народ. Писмеността ни е била ключ към възраждането, ключ за точната врата.
Затова си размишлявам днес. За това и за вчерашния ден, за днешния и за утрешния. За миналото, настоящето и бъдещето.
Честит празник!
Въпреки всичко,днес е празник - честит празник!
ОтговорИзтриване