В една царство нещата не вървели добре и хората били недоволни. Били недоволни и мърморели постоянно. Мърморели срещу Царя, срещу царството, срещу данъците и законите. Мърморели срещу всичко и всички.
Хората мърморели, а Царят се правел, че не ги чува. Не ги чувал седмица, месец, година, но после му омръзнало и решил да направи нещо, за да спре мърморенето.
Знаел, че със забрани и наказания не ставало. Бил опитвал вече. Затова събрал съветниците си на съвет и след дълго умуване, решил какво да направи.
На следващия ден Царят изпратил глашатаи по всички краища на царството, за да обявят, че след месец ще има избори за Цар.
- Че кога се е чуло и видяло, Цар да се избира? - учудили се хората.
- Да избираме Цар е добре, но като няма други кандидати, какъв избор ще е това? - продължили да се чудят те.
Царят се замислил и установил, че за втория въпрос хората са прави. Затова наредил на всичките си съветници, да кандидатират и те.
Месецът отминал и в избрания ден всички хора в царството се изредили да гласуват. Гласували, гласували и гласували.
Вечерта Шутът, който бил определен, да преброи гласовете се заел със задачата си. Броил, броил и броил, докато преброил всички гласове. След това си записал резултатите на листче и излязъл пред хората, за да обяви резултата.
- Е, кой спечели? - посрещнали го нетърпеливо Царят и съветниците. - Казвай веднага, какви са резултатите!
- Ами... - започнал обявяването Шутът. - Резултатите са си резултати и са точно такива, каквито очаквате. Всички кандидати печелят.
- Ами ние? - обадил се някой от поданиците, събрали се в очакване на резултатите.
- Какво, вие? - усмихнал се Шутът. - Вие губите, както винаги. Нали при толкова много печелещи, все някой трябва да е губещ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар