Един ден Бог скучаел и докато си седял му хрумнало да направи нов Свят. Досега бил създавал много светове, но нито един от тях не му харесвал напълно. При създаването на едни бил объркал материала, при други закваската била слаба, а в сътворението на трети допуснал и Дяволът да участва и резултатът бил трагичен.
Сътворените светове имали различни недостатъци, но имало едно нещо, което дразнело Бога във всички от тях. В началото всеки нов Свят изглеждал чист и подреден, но с времето в него винаги се натрупвали неща от миналото, които рано или късно задушавали света.
Имало обаче един начин, по който това можело да се промени и точно това решил да направи Бог.
- Имам чудна идея! - похвалил се той на Дяволът. - Ще сътворя нов Свят, но този път ще направя малка промяна. Във всеки свят се натрупват неща от миналото, а причината е в желанието на хората, да оставят следа за себе си в бъдещето. В новият свят, няма да направя хората от кал, както обикновено, а ще ги нарисувам. Ще ги нарисувам със специално мастило, което избледнява с времето. Каквото и да правят хората, всяка оставена следа от тях ще избледнее и изчезне след смъртта им. Чудесна идея, нали? А ти този път стой далеч от проекта ми, защото наистина ще се ядосам!
- Идеята наистина е чудесна! - отвърнал Дяволът е се засмял под мустак. - Чудесна е, но няма да се получи!
Дяволът не казал, защо мисли така, но Бог решил, че просто завижда и още на следващият ден се захванал със сътворението. Създал новия Свят за ден – два, а после седнал да почине и с усмивка се загледал в напразните опити на хората, да оставят следа от съществуването си.
Порадвал се, а после се заел с други дела и се сетил отново за този Свят, чак след няколко века. Отишъл да го види, но видяното не го зарадвало. Светът бил пълен с неща от миналото и сенките на отдавна починали хора.
- Ти си виновен! - скарал се Бог на Дявола. - Пас си се месил, където не трябва.
- Светът не е лош и бих се гордял ако имах пръст в създаването му, но не е така! - засмял се Дяволът.
- Лъжеш! Нали тук направих така, че делата на хората да не оставят никакви следи в бъдещето? Как тогава без твоя намеса са се появили тези?
- О, тези ли? - отвърнал Дяволът. - Погледни ги внимателно! Това не са следите от делата на хората, които вече ги няма. Това са следите от думите, с които другите хора са оценили чуждите дела. Изкривени и неточни са, но за съжаление това е най-трайното нещо, което си създавал някога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар