Един Цар много обичал да ходи на лов. Едва завърнал се от един лов, тръгвал на друг. Хората в ловната му дружина се уморявали, конете и кучетата също, но Царят не се вълнувал от това. Прибирал се за кратко, сменял дрехите, оръжието, коня и кучетата и препускал към нови ловни приключения.
От многото време прекарвано на лов, на Царя не му оставала дори минута за държавните дела. Бил прехвърлил задачите на своите съветници, а те без контрол правили каквото си поискат. Нещата в царството не вървели добре, но Царят не се интересувал. Важно за него било единствено, да има всичко необходимо за лов и организацията там да е идеална.
При най-малко грешка или неточност при организацията но лова, той наказвал жестоко виновния или този, който пръв се озовавал пред погледа му. По същия начин действал и ако грешката била негова или пък просто имал лош ден.
Най-много от Царя си пател придворния коняр. Колкото и да се стараел, каквото и да правел, видел ли го Царят наблизо, започвал да му крещи и да го обижда. Изкарвал го виновен, не само за състоянието и поведението на конете, а и за всички случили се и неслучили се беди.
Един ден Царят се събудил много рано. Станал преди слънцето да изгрее и веднага тръгнал да проверява, дали всичко за лова е готово. Проверил лъка си, проверил дали копието ме е остро и тръгнал да проверява, дали коня му е подготвен добре.
Влязъл в конюшната и се вцепенил. В единия ъгъл на конюшната под слабата светлина на газена лампа, конярът рисувал направо върху стената. Картината не била довършена, но била много добра и в нея личала ръката на голям майстор.
– Е, това не очаквах от теб! - възкликнал Царят. - Който и да ми беше казал, нямаше да повярвам, че моят коняр е велик майстор на четката. Та ти си по-добър и от придворните ми художници! Мислех си, че не само не ставаш за коняр, а и за нищо не ставаш, а ти си имал скрит талант. Като гледам с какви некадърници съм заобиколен в двореца и царството, чудя се какви ли скрити таланти крият? Как така не съм разбрал досега за твоя?
- Ами това не е талант, Ваше Величество! - поклонил се конярът. - Талант е, когато си изкарваш хляба с нещо. Аз просто рисувам за разтоварване в свободното си време. А за скритите таланти сте прав. В това царство, всеки прави това, което не може. Прави го за хляба и защото няма друг начин. Само се чудя едно, Ваше Величество?
- Какво се чудиш?
- Чудя се какъв е вашия скрит талант. Може би свирите прекрасно на флейта? Или пък може би във вас се крие талантлив готвач?
:) Тънко :)))))
ОтговорИзтриване