Пророк

Един съвсем обикновен човек си живеел безгрижно на село, докато един ден, когато минавал край строяща се къща, една греда не паднала и го ударила по главата.

Мъжът загубил съзнание за кратко, а хората наоколо се засуетили и се чудели как да го спасят. Накрая лиснали кофа вода върху човека и той се свестил.

Свестил се, погледнал хората около себе си и казал:

- Утре ще вали!

Хората се зарадвали, че човекът е жив, но не обърнали внимание на думите му. Извинили му се и го изпратили до дома му.

Човекът заспал веднага, а когато се събудил на другата сутрин, погледнал през прозореца и видял, че навън вали. Спомнил си, какво бил казал предишния ден и се възхитил от новопридобитата си дарба да предсказва бъдещето.

Изскочил на улицата и започнал да се хвали на всеки срещнат:

- Аз съм пророк! Вчера предрекох, че днес ще вали и ето, че се случи.

Повечето хора не се възхитили от дарбата му. Гледали го със странен и съчувствен поглед, но човекът не им обръщал внимание. Вървял по улиците, хвалел се с дарбата си и предричал всичко, което му идвало на ума.

Продължил с предсказанията и в следващите дни. Понякога познавал, друг път не, но неуспехите не го смущавали. Продължавал уверено да прави нови и нови предсказания, докато един ден не се огледал и установил, че от цялото село му вярва само един човек.

Натъжил се пророкът и цяла нощ не спал. Не спал и мислил, мислил, мислил. Цяла нощ мислил, а на сутринта си казал:

- Никой не може да бъде пророк в собственото си село! Щом хората тук не ме разбират, ще отида в града. Там ще ме оценят по достойнство.

Отишъл пророкът в града и започнал да обикаля улиците му. Обикалял и предсказвал бъдещето на всеки и за всичко. Понякога познавал, но по-често бъркал, но се се отказвал. Обикалял и продължавал да предсказва, ден след ден.

Един ден обаче, пророкът се огледал и установил, че само десетина човека от всички му вярват, а останалите му се смеят.

- Никой не може да бъде пророк с такъв малък град! Щом хората тук не ме разбират, ще отида в столицата. Там ще ме оценят по достойнство.

Заминал пророкът за столицата и не минало и година славата му на Велик пророк се разнесла из цял свят. Разнесла се по далечни земи и стигнала дори и до родното му село, където новините стигали, едва когато престанели да бъдат новини.

Зачудили се съселяните му, зарадвали се и пак се чудили. Накрая решили да изпратят един от тях, хем да види с очите си, хем да разбере как е техния земляк.

Заминал пратеникът за столицата. Отишъл при Пророкът и той го посрещнал с радост. Настанил го в дома си, нахранил го и зарязал всичко друго, седнали да си говорят. Говорили дълго за родното място и за хората там, а накрая пратеникът попитал Пророкът как е успял.

- Какво да ти кажа? - замислил се Пророкът. - Май намерих точното място и начин. На село живеехме сто човека, а ми вярваше само един. И да предадеше думите ми на друг, все тая. В града не беше много по-различно. Вярваха ми десет човека, те предаваха думите ми на по още десет, но сто човека са нищо. Тук обаче мащабите са други. Вярват ми хиляда човека, те предават думите ми да десет хиляди, а пък те на други сто хиляди.

- Значи разковничето е в броя на хората, които предават думите ти? До колкото повече хора стигат думите ти, толкова повече хора ти вярват. Разбрах! - поклатил глава пратеникът.

- О, не! - засмял се Пророкът. - Нищо не си разбрал! Вярно, че разковничето е в броя на хората, но не така, както си мислиш. При всяко предаване, думите ми се променят малко или повече. Накрая нямат нищо общо с това, което съм казал аз. В началото се сърдех, но скоро установих, че няма защо. Ако позная бъдещето, заслугата е само моя. Ако пък не позная, хората вярват, че думите ми са предадени грешно и пак ме почитат. Вярват ми безусловно, дори за неща, които никога не съм казал. Само едно нещо ме смущава – напоследък започнах да изпитвам съмнения в способностите си. Никой не се съмнява в моите предсказания, но аз не им вярвам. Когато идваше насам, не видя ли случайно някоя строяща се къща с падащи греди? Видял си! Това е чудесно! Искаш ли след вечеря да се разходим до там?