В началото на другата седмица излиза от печат третата ми книга – романа „Кланица“. Ако някой преди три години ми беше казал, че ще имам три книги на хартия, щях да се смея много, но ето, че се случи. Романа е по-скоро експеримент, който направих преди около две години, но се получи нещо интересно. Преди около месец започнах последната, поредна редакция и реших, че за да продължа напред, трябва да довърша старите неща.
Текста на романа бях предоставил за свободно сваляне и някои от вас са го прочели вече. Когато успея да направя добър електронен вариант, ще го предоставя отново на всеки, който желае. За останалите, ще публикувам тук, както и в страницата на романа във Facebook по една глава от всяка част. Днес започвам с предговора.
Предговор
Току що приключих с последната редакция на първия си роман. Вече е готов за печат, но преди това трябва да направя още нещо. Трябва да напиша предговор, резюме, анотация или каквото там се получи. Трябва, но не мога и не искам. Никога не съм харесвал подобни текстове в началото или края на една книга.
Не искам, но трябва. Предишните ми две книги бяха с разкази и приказки, прочетени от много хора в блога. Те знаеха, какво ще прочетат и какво да очакват.
Този път е различно. Малко хора са чели текста. Нужно е, когато някой вземе книгата в ръце и я разлисти, да има нещо, което да му даде информация. Нещо, което да му опише действието, да го запознае с героите и дори да отговори на глупавия въпрос:
„Какво е искал да каже авторът?“.
Този въпрос винаги ме е карал да се усмихвам. Усмихвам се, защото четящите разсъждения по темата и пишещите ги, пропускат един друг по-важен въпрос. Ако авторът е можел да каже това, което иска в една или две страници, за какво му е било да пише сто, двеста или хиляда?
Шегувам се, но това е положението. Мога да изброя героите, мога да опиша бегло действието, но няма как да се преразкажа романа в две страници. Поне аз не мога.
Не мога, но трябва. Затова ще опитам.
Това е фантастична история, започнала далеч в миналото и продължаваща до днес. Под светлината на странна Синя луна, три деца, Свещеник, умиращ старец, Президент и заместникът му, престарял китайски предприемач, и куп други герои участват в една Кланица, която никога няма да забравят. Участват още глутници вълци, стада от огромни безмозъчни животни и извънземни, чийто дар се е превърнал в бедствие.
Другото ще научите сами, ако прочетете докрай книгата. Мисля, че независимо дали я харесате или не, ще стигнете до края ѝ. Така ми казаха приятелите, които четоха суровия текст. Потърсих мнения от хора, чийто литературен вкус и знания уважавам. Благодаря на всички тях за съветите и забележките!
Ще спра тук. Както казах, не обичам и не мога да пиша предговори, резюмета и анотации. В една книга най-важен е текста, а за него се постарах. Все още мисля, че може да стане по-добър. Мога да променя някои събития, да подредя по-добре думите и да поправя още някоя грешка. Мога, но не искам. Време е книгата да тръгне към читателите си, а аз да продължа напред.
Владимир Кабрански
12.06.2016 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар