Приказка за стълбите

От един час старият Дявол не беше помръднал. Блажено излегнал се на хамака, поемаше с благодарност есенните слънчеви лъчи и опитваше да изпразни съзнанието си от всички грижи. Тъкмо успя да задреме, едно досадно жужене го накара да отвори и двете си очи. Веднага ги затвори, а след това бавно и внимателно едва открехна едното и го впи в натрапника.
Една муха кръжеше бодро над него и след няколко кръга се приземи на последното стъпало на Стълбата.
Опашката на Дявола изсвистя, но закъсня с малко, а мухата със сърдито бръмчене отлетя да досажда на друг.
– Остарявам вече! – помисли си Дяволът. – Днес пропускам за трети път, а имаше времена...
Вече напълно разсънен той се протегна и стана да се разтъпче. Погледна към подножието на Стълбата, но там нямаше никой. Отдавна беше така. Минаха времената, когато едва смогваше да се справи желаещите. От години никой не беше стъпвал в подножието на стълбата.
Не, че човешкият род беше станал по добър, дори обратното. Обаче се появи конкуренция. Незнайно от къде изскочиха едни човечета с костюми, куфарчета и очила със златни рамки и развъртяха бизнес. Цялата земя беше застроена с безброй стълби, които поне външно изглеждаха по-добре от неговата. Човечетата знаеха как да използват рекламата, а агентите им не спяха и денонощно търсеха нови клиенти. Редуваха се промоция след промоция. Пред техните стълби винаги имаше опашки, а някои дори предлагаха за VIP- клиентите асансьор.
Работата не вървеше, а Дяволът имаше семейство, което искаше да яде. Сещайки се за семейството си, той погледна през рамо към къщата. През прозореца на кухнята видя трите по-големи дяволчета, впили очи в лаптопите и бясно блъскащи по клавиатурите. Най-малкото дяволче се опитваше да удуши с прегръдки и целувки едно рижо коте.
– Няма да станат свестни дяволи от тях! – рече си на ум старият Дявол. – Трябва им подходящо образование, пък то не е по моят джоб.
От кухнята се чу трясък на счупени съдове, а след това и гласа на жена му.
– Няма ли да сменим, най-после съдомиялната машина? Омръзна ми с твоите оправдания! Виж хората, как си уреждат живота, а аз се мъча, като ангел. Какъв Дявол си ти, като не можеш елементарни удобства да осигуриш на домашните си?
– Криза е, бе жена! Всички страдат. – измънка старият Дявол, а след това се опита да хитрува. – Нали знаеш, че събирам за почивка? Две седмици на море ще дойдат добре за всички ни. Вече съм събрал достатъчно.
Още докато изричаше думите съжали, но беше късно. Само след половин час старата семейна бричка беше претоварена с багаж и семейството отпраши за българското Черноморие.

Върнаха се след две седмици в един дъждовен ден. Настроението беше по-лошо и от времето. Всички проклинаха алчните хотелиери и мечтата им беше, само да се приберат в къщи. Старият Дявол водеше колоната, но когато стигна до първото стъпало на стълбата, някаква невидима сила го спря.
– Кой си ти и какво искаш? – попита един мазен глас.
Гласът беше на едно малко човече с розови бузки и златни очилца, разположило се най-горе на Стълбата.
– Аз съм... – започна Дяволът, но се усети.  – Кой съм аз ли? Сега ще ти кажа, кой съм аз! Ще се подиграваш с Дяволът и то на неговата Стълба!
Само, че невидимата сила отново го прикова на място и той бързо смени тонът.
– Сигурно има някаква грешка? Извинявайте, но тази Стълба е моя. Аз съм кротък стар дявол и единственото нещо, което искам е да се прибера със семейството си на сухо в къщи. Няма ли начин да се разберем с добро?
– Хе-хе-хе! – засмя се човечето. – Стълбата вече не е твоя. Направихме заменка и сега вече е наша. Твоята е в Исландия, но от климатичните промени, преди месец се разтопи. Ако почакаш до зимата, може да си я направиш пак. Съжалявам, но това са нещата!
– Моля, те бе човече! Не се подигравай със стария Дявол! Семейство имам да храня. Ако ми върнеш Стълбата, ще ти дам един косъм от опашката си. Има вълшебна сила.
Само, че когато погледна опашката си Дяволът установи, че хотелиерите бяха оскубали и последния косъм.
– Не става! –  усмихна се човечето. – Но имам предложение. Ще те назначим за отговорник на тази Стълба. Заплатата е добра, а работата лека. Плащаме всички осигуровки, а когато ти дойде време за пенсия имаме приятни консулски местенца в Маями. Ще си вършиш пак старата работа, само с едно изменение. Ще пускаш само по-списък, който ще ти дадем. И от сега да се разберем, за служебната тайна. Ще виждаш и ще чуваш, само нещата, които ние ти кажем. Другото не те засяга.
– Портиер! – ревна Дяволът. – Да предлагате на един дявол портиерско място. Няма да ста...
В този миг Дяволът усети остро мушкане в ребрата и се обърна към семейството си. Жена му го гледаше с присвити очи и ръмжеше под нос. Трите по-големи дяволчета вдигнаха глави от екраните и с усмивка се похвалиха:
– Тате, току що хакнахме сайта на Свети Петър!
Най-малкото бе заето с опитите си да напъха рижото коте в бутилка от Кока-кола и не се интересуваше от нищо.
– Добри дяволи ще станат, юнаците! Само, че им трябва подходящо образование.  – въздъхна Дяволът и се обърна към човечето.
– Само, да предупредя, че ще искам Коледна и Великденска премия! И застраховка живот. И няма да сложа фуражка! Не е каприз, но рогата ще пречат. Та от кога казахте, че почвам?